През септември 1812 г. Наполеон Бонапарт достига Москва, но градът, който очаква да превземе, се оказва капан. След кървавата Битка при Бородино руският главнокомандващ Михаил Кутузов взема тежкото решение да изостави Москва без бой, за да съхрани боеспособността на армията си. Когато на 14 септември французите стигат до Поклонна гора, Наполеон напразно чака делегация от руски благородници, която да му връчи ключовете на града.

На сутринта на 15 септември 1812 г. императорът официално влиза в Кремъл. Москва обаче е град-призрак. Над 90% от населението, около 250 000 души, е евакуирано. Магазините, складовете и административните сгради са опразнени.

Радостта на френското командване е кратка. Още в нощта на пристигането избухват първите пожари. По заповед на московския генерал-губернатор граф Фьодор Ростопчин в града са оставени стотици диверсанти, които умишлено подпалват ключови сгради. Пожарните помпи са изнесени или унищожени. Огънят бушува четири дни и изпепелява близо три четвърти от Москва, включително огромни складове с провизии. Наполеон е принуден временно да напусне Кремъл заради опасност от задушаване и да се оттегли в Петровския дворец.

Императорът остава в Москва малко повече от месец и прави три безуспешни опита да предложи мир на цар Александър I. Липсата на храна, наближаващата сурова руска зима и пълната изолация принуждават Великата армия да започне катастрофално отстъпление през октомври. То завършва с пълното ѝ унищожение.