Приходната агенция започва мащабни проверки и ревизии на най-високите трудови възнаграждения. Целта е да се установи дали чрез изплащане на огромни заплати не се заобикаля данък върху дивидентите. Повод за действията са данни, че стотина души са получавали месечно над 255 646 евро през 2025 г.

Скрито разпределение на печалбата

Според приходната агенция съществува риск от скрито разпределение на печалбата, когато големи заплати се изплащат на свързани с фирмите физически лица – собственици и управители. Тези възнаграждения се признават за разход на предприятието и намаляват реалната печалба. Заради максималния праг на осигурителния доход, над който не се дължат осигурителни вноски, се получава данъчно предимство. То идва от по-ниската ставка на данъка върху доходите на физическите лица – 10%, спрямо 15% обща ставка при деклариране на реалната печалба и разпределяне на дивиденти. При големи суми предимството достига почти 5%. Планира се през 2027 и 2028 г. да бъдат възложени контролни производства, които да проверят третирането на този риск.

Рекордни възнаграждения

Данните показват, че между 50 и 100 души месечно са получавали възнаграждения над 255 646 евро през 2025 г., като през декември броят им достига почти 300. Петте българи с най-високи трудови доходи са инкасирали общо над 15,34 млн. евро за годината. Месечното възнаграждение на около 30 души е надхвърляло 409 034 евро.

Най-високата индивидуална заплата за миналата година не се разкрива, макар в предходни периоди тази информация да е била публична. През 2022 г. най-голямата декларирана заплата в страната е била 1,64 млн. евро месечно. Официалната статистика сега показва, че над 10 000 души получават между 10 226 и 25 565 евро на месец, а близо 1200 лица декларират между 51 129 и 255 646 евро месечен доход.

Ръст при средните доходи

В контраст с милионерските възнаграждения, около 63% от всички работещи в страната, или близо 1,6 млн. души, са получавали до 1023 евро на месец през 2025 г. От общо малко над 2,5 млн. души на трудов договор, близо 900 000 са били на минимална работна заплата от 551 евро или по-ниска сума, а други 700 000 души са взимали между 551 и 1023 евро.

Статистиката показва устойчив спад на най-нископлатените работници. За сравнение, през 2019 г. минималната заплата от 286 евро е получавана от над 930 000 души. Същевременно се отчита сериозен ръст при средните доходи. Хората с месечно възнаграждение между 1534 и 2556 евро са се увеличили с около 65% за две години, достигайки близо 340 000 души през октомври 2025 г. Лицата с доходи между 2556 и 5113 евро бележат ръст от 53% до над 136 000 души.