Доматите и краставиците с надценки до 150%: сигнал за счупен пазарен механизъм

Цените на основните хранителни стоки продължават да растат. Малката потребителска кошница е поскъпнала с 8,6% на годишна база. В същото време близо една трета от доходите на домакинствата отиват за храна. Редовен мониторинг отчита и големи разлики между цените на едро и тези, които потребителите плащат в магазините. При някои зеленчуци надценката достига между 130% и 150%.

Устойчиво се виждат надценки над 60-70%. Това, което излиза над тях – при краставиците и доматите между 130% и 146% – е 100% спекулативно. Цените на дребно се следят всеки месец в около 600 търговски обекта – големи вериги и малки магазини – в 80 общини. Данните се сравняват с публикувани цени на едро.

Трудно могат да бъдат обяснени и надценките от 60-70% при пакетирани продукти. Ако 60-70% няма обяснение, не може да се каже със сигурност дали има спекула, но това е много висока надценка, особено при брашно, ориз, бял боб. Има логистика, заплати и други разходи, но те не могат да добавят 70% върху цената.

Още по-сериозна е разликата при доматите и краставиците. Миналата година същите два продукта са били с 60-70% надценка. Пак необяснима и висока, но 60-70%. Сега нивата са 130-150%.

Сравняват се и цените на едни и същи продукти в една търговска верига в седем европейски държави. Оказва се, че цените на брашното в България са най-високи. Това брашно, което има 60-70% надценка между едро и дребно, накрая в магазина е по-скъпо от германското и от френското брашно в същата верига. Подобни разлики дават основание да се смята, че има проблем с пазарния механизъм. Едни и същи стоки се повтарят – от една страна, необясними надценки между едро и дребно, а от друга – най-висока цена поне в тези седем държави, които се следят. Това води до извода, че нещо непазарно има. Какво точно – трябва да каже компетентният орган.

Има и по-предпазливо мнение: много трудно е да се дават квалификации като „спекула“. Има орган, който може да определи дали има спекула, по определени правила, и спекулата се доказва. В никакъв случай не се оспорват резултатите, които бяха изнесени. Данните за някои основни храни обаче са притеснителни. Абсолютно притеснителни са данните за цените на краставиците и доматите – наистина стоки, които са типични за България и с утвърдени български производители. Това, което прави впечатление, е, че може би някъде по веригата и организацията на доставките има пречупване на самия пазарен механизъм.

Даден е пример с български производители, които трудно намират пазар за продукцията си, докато крайните цени в магазините остават високи. Не е възможно български производители на домати да се опитват да продадат продукцията си, тя да залежава на полето и да не могат да я продадат. Съдействано е на няколко големи производители да продадат хубав розов български домат на много ниска цена, а в същото време да има такава голяма надценка в магазините. Даден е и пример с производители на грозде в района на Свиленград. Ако в Свиленград това грозде струва нула, а в София струва 2 евро килограма, очевидно има нещо счупено в този пазарен механизъм, което не работи по най-добрия начин. Високите надценки трудно могат да бъдат обяснени с печалбите на земеделските производители. Очевидно не можем да търсим високите надценки и големите печалби при производителите.