Бившият председател на КЗП Димитър Маргаритов обърна внимание, че „надценка“ няма законова дефиниция, макар понятието да се използва масово. Според него това може да затрудни доказването на нарушения при повишаването на цените. Той определи надценката като „нещо като спекула“ и отбеляза, че действащата мярка срещу необосновано поскъпване произтича от закон, приет през 2025 г. във връзка с въвеждането на еврото. Търговците не могат да увеличават цените на стоки от първа необходимост без обективни фактори, които да обосноват промяната.

КЗП вече е започнала 11 производства за необосновано повишаване на цените на основни хранителни продукти. Заедно с Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите комисията започва и съвместни проверки в складове на големи търговски вериги. Повод са данни за значителни разлики между цените по веригата и тези на рафта: при маслото е отчетена надценка от 135%, при прясното мляко – 99%, а при сиренето – 95%. Ако търговците не посочат обективни причини за увеличението, санкциите са между 10 000 и 100 000 евро за всеки продукт.

Маргаритов очаква голяма част от започналите производства да бъдат обжалвани, а съдът да се произнесе по част от тях след една-две години, включително с решения срещу актове на КЗП. По думите му ще трябва да се докаже на какво се дължи повишаването от себестойността на стоката до цената на рафта. Той вижда риск резултатът да остане ограничен до шумно обявени производства, част от които да приключат без окончателно потвърдени санкции, и призова за по-бързо приемане на допълнителни мерки срещу необоснованото поскъпване. Маргаритов подкрепи и идеята за въвеждане на справедлива стойност, която според него би дала повече възможности както на контролните органи, така и на потребителите.