В Нагасаки днес се събраха хиляди, за да почетат паметта на жертвите от атомната бомбардировка на 9 август 1945 г. Сред тях бяха оцелелите, известни като хибакуша, техните семейства и официални гости от повече държави от всякога. Въпреки международния фокус обаче attention се насочи към думите на японския министър-председател Санае Такаичи, която в речта си отново не спомена изрично Съединените щати като извършител на атаката.

Такаичи, която принадлежи към твърдото консервативно крило на управляващата партия и е смятана за наследница на Шиндзо Абе, отдавна настоява за преразглеждане на пацифистката конституция на Япония, особено на член 9, забраняващ воденето на война и поддържането на редовна армия. Нейното правителство вижда в разрастващата се мощ на Китай и съвместните руско-китайски военни учения около японските острови пряка заплаха. Затова тя умишлено избягва критики към Вашингтон, смятайки американския съюз за ключов за евентуална бъдеща конфронтация в Азиатско-тихоокеанския регион.

Това дипломатическо двусмислие отразява дълбокия геополитически разрив в Япония. От една страна, Токио разчита изцяло на американския „ядрен чадър“ за своята отбрана. От друга, правителството отказва да подпише Договора на ООН за забрана на ядрените оръжия, въпреки натиска на оцелелите. Още по-тревожно е, че по време на среща с организации на хибакуша премиерът не даде гаранции, че Япония ще запази безсрочно своите „Три неядрени принципа“. Министърът на отбраната дори призова за дискусии по темата „без табута“, провокиран от китайската експанзия и нестабилността в Близкия изток.

Макар Хирошима и Нагасаки често да се споменават заедно, двете бомбардировки са технологично различни. В Хирошима на 6 август 1945 г. е хвърлена урановата бомба „Малчугана“, която действа на оръдеен принцип. Градът е разположен в равнина, което позволява на ударната вълна да отнеме живота на над 80 000 души мигновено. Три дни по-късно Нагасаки е ударен от „Дебелака“ – много по-мощна плутониева бомба с имплозивна детонация. Заради хълмистия терен обаче моментните жертви са около 40 000, макар оръжието да е по-разрушително. Радиационните последици и в двата града остават еднакво ужасяващи с десетилетия.

Кметът на Нагасаки Широ Сузуки зае далеч по-критична позиция от премиера. В своята Декларация за мир той предупреди, че човечеството е изправено пред „екзистенциална криза“ заради ядреното дрънкане на оръжие в Украйна и настоя правителството да препотвърди конституционния отказ от война. Статистиката напомня колко тежка е била катастрофата: до края на 1945 г. умират около 74 000 души, а списъкът на жертвите вече надхвърля 204 000 имена – само през последната година са добавени близо 2800. Средната възраст на живите оцелели е 86,7 години, а броят им за първи път падна под 100 000.

В японските социални мрежи речта на премиера предизвика остра реакция и разкол между поколенията. По-възрастните японци и пацифистите излязоха с обвинения, че „премълчаването на извършителя е обида към паметта на загиналите“ и че Такаичи превръща Япония в „наемник на Вашингтон“. Младите обаче изглеждат по-притеснени от бъдещи конфликти – особено около Тайван – и много от тях заявяват, че страната се нуждае от американския ядрен чадър, за да не се превърне Токио в следващия Нагасаки. Оцелелите от своя страна изразяват дълбоко разочарование, че историческата истина се замазва в името на военни съюзи, докато спомените за „черния дъжд“ и радиационния кошмар бавно избледняват.