По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. единадесет израелски атлети са взети за заложници от палестинската групировка „Черният септември“. Терористите поставят искане за освобождаване на 200 палестински затворници, държани в Израел. Още в първите минути на атаката загиват щангистът Йозеф Романо и треньорът му. Похитителите преместват заложниците с автобус до хеликоптер, който трябва да ги откара до самолет за Тунис.

Германската полиция прави опит за спасителна операция, но тя се проваля. При последвалата престрелка с терористите загиват всички девет останали заложници, както и четирима от похитителите. Трима от атентаторите са арестувани, но по-късно са освободени при размяна срещу отвлечен самолет на „Луфтханза“. Един германски полицай също губи живота си.

На следващия ден на олимпийския стадион е организирана траурна церемония, от която арабските спортисти демонстративно отсъстват. Въпреки потресението от клането, Игрите не са прекратени. Президентът на МОК Ейвъри Бръндидж произнася историческите думи: „Игрите трябва да продължат“.

Десетилетия по-късно става ясно, че атентатът е бил извършен с множество грешки и непрофесионализъм от страна на германските власти, които са получили предупреждение от посолството си в Бейрут. Опитите да се прикрият пропуските водят до създаването на специалната антитерористична част GSG-9. Тя се прочува с ефективни операции, включително и с освобождаването на заложници от отвлечен самолет в Могадишу през 1977 г.

Израел също извлича поуки от трагедията. Мосад, по лична заповед на премиера Голда Меир, започва мащабни операции за издирване и ликвидиране на участниците в клането. Десетки екстремисти са убити в Европа и Близкия изток, но главният организатор Абу Дауд успява да избегне смъртта и умира от естествена смърт през 2010 г. в Дамаск.