Античната история помни не само завоеватели и политици, но и жени с абсолютна власт, чийто личен живот е белязан от скандали и разврат. Тези владетелки използвали секса, убийствата и безмилостността, за да постигнат триумф, а съвременниците им ги наричали „мъжемелачки“.

Валерия Месалина, третата съпруга на император Клавдий, се превръща в символ на ненаситността. Тя редовно посещавала публичните домове на Рим под псевдонима Лициска, отдавайки се на всеки срещнат. Дори организирала състезание срещу известна проститутка и спечелила, като преспала с 25 мъже за денонощие. В опит да завладее властта чрез таен брак с любовник, тя предизвикала гнева на Клавдий и била екзекутирана.

Клеопатра VII от Египет не била само политически стратег. Със сексуалната си харизма тя подчинила Юлий Цезар и Марк Антоний. Легендите я описвали като жена с лек нрав, която устройвала денонощни оргии в Александрия. Имало слухове, че притежавала хареми и предлагала нощ на страст на мъже, които на следващата сутрин плащали с живота си. Така превърнала секса в оръжие, което едва не срутило Рим.

Императрица Теодора от Византия започва като бедна актриса и скъпа куртизанка. Описана е с шокиращи подробности – групов секс с десетки мъже и оплакване, че природата не ѝ е дала повече тела. Въпреки това, след като се омъжва за Юстиниан I, тя се превръща в една от най-влиятелните владетелки на Източната империя.

Олимпиада, майката на Александър Македонски, съчетавала разврата с мистика. Участвала в Дионисиевите оргии, а в леглото си държала отровни змии, което отблъснало съпруга ѝ Филип II. След смъртта му тя безмилостно убила другата му съпруга и детето ѝ, за да разчисти пътя на сина си към трона.

Тези четири жени доказват, че в борбата за власт моралът често отстъпвал назад. Определения като „развратни“ и „мъжемелачки“ са били използвани от мъжете историци, за да прикрият страха си от женското политическо влияние.