Точно 143 години след рождението на Бенито Мусолини, личността на италианския диктатор продължава да буди интерес. Зад образа на безмилостния „баща на фашизма“ се крият редица малко известни факти, които хвърлят различна светлина върху неговия характер, младост, икономика и управление.

Още от ранна възраст Мусолини проявява агресивен характер. Десетгодишен той е изключен от католическо училище, след като пробожда съученик с нож. По-късно инцидентът се повтаря, но въпреки това успява да завърши и дори работи като начален учител.

Преди да създаде фашизма, Мусолини е пламенен социалист, повлиян от баща си. Пише антирелигиозни материали, твърди че религията е за „глупаци“ и издава любовен роман, критикуващ духовенството – „Любовницата на кардинала“. Връзката му със социалистите се разпада по време на Първата световна война, когато подкрепя участието на Италия в конфликта.

Въпреки атеизма си, след като става министър-председател през 1922 г., Мусолини осъзнава нуждата от подкрепа на Църквата. През 1929 г. подписва Латеранските договори, с които Ватиканът е признат за независима държава. Папа Пий XI го нарича „човекът, изпратен ни от Провидението“. Диктаторът забранява масонството и въвежда наказания за прелюбодеяние, макар сам да има десетки любовници.

В икономиката Мусолини налага модела на корпоративната държава, обединявайки синдикати и работодатели в държавно контролирани корпорации и забранявайки стачките. Стартира инфраструктурни проекти като отводняване на Понтийските блата. Популярният мит, че е направил влаковете да се движат навреме, не е верен – модернизацията започва преди него, а точността е пропаганда.

Един от най-слабо коментираните факти е свързан с италианската инвазия в Етиопия. Когато Мусолини завладява страната през 1936 г., официално забранява робството, освобождавайки близо половин милион роби. Този акт обаче е използван за пропаганда, докато армията използва химическо оръжие срещу местното население.

Мусолини е бил първообразът, от който Хитлер черпи вдъхновение. Германският лидер копира структурата на фашистката партия, пропагандните методи и дори „Марша към Рим“, който вдъхновява неговия Бирен пуч. Първоначално Мусолини гледа с пренебрежение на Хитлер, преди да сключат „Стоманения пакт“ през 1939 г.

Личният живот на Мусолини завършва с разруха за наследниците му. Дъщеря му Еда се омъжва за външния министър Галеацо Чано, но когато Чано гласува за свалянето на Мусолини, диктаторът отказва да го помилва и го екзекутира, което съсипва отношенията с дъщеря му. Синът му Бруно загива при самолетна катастрофа през 1941 г. Другият му син, Романо, става джаз пианист. Най-трагична е съдбата на извънбрачния му син Бенито Албино, когото диктаторът отказва да признава и затваря в психиатрична клиника, където момчето умира в изолация.