В началото на 30-те години Бенито Мусолини обявява война на пастата, смятайки я за заплаха за мъжествеността и военната готовност на италианците. Той вярва, че тестените изделия причиняват летаргия, мързел и дори импотентност. Истинската цел е икономическа – фашистката политика „Битка за зърното“ цели автаркия, за да спре вноса на скъпа пшеница от Америка и Канада. Режимът налага високи мита, ограничава производството на паста и насърчава отглеждането и консумацията на ориз, обявен за патриотичен избор. Поетът Филипо Томазо Маринети подкрепя кампанията с „Манифест на футуристичната кухня“, определяйки пастата като тежка и вредна храна, която пречи на хората да бъдат динамични и агресивни. Фашистки лекари твърдят, че оризовата диета стимулира жизнеността, докато пастата води до слабост. Въпреки пропагандата, „дните без паста“ и рекламата на оризови ястия, италианците отказват да се откажат от традицията си. В Неапол дори избухват протести, а кметът е порицан, след като заявява, че и ангелите в рая ядат паста. Кампанията се проваля и остава символ на това, че кулинарните навици не могат да бъдат пречупени с диктат.