Раждането на една парижка легенда

На 6 октомври 1889 г. в подножието на Монмартър, на площад „Бланш“, отваря врати ново увеселително заведение. Мулен Руж е замислен като смесица от бална зала, кафене-концерт и градина за развлечения. Зад проекта стоят предприемачът Жозеф Олер и импресариото Шарл Зидлер. Първоначално мястото носи името „Жарден дьо Пари“, а програмата съчетава танци, музика и сценични номера. В комплекса има огромна огледална стена, градина и голяма фигура на слон. Над фасадата е поставена червена мелница, която осветява нощния парижки пейзаж и дава името на кабарето.

Публика от целия Париж

Мулен Руж се появява в период на подем на кафенетата, музикалните зали и артистичните квартали. Новото заведение привлича разнородна публика – от заможни посетители и артисти до работници, туристи и любопитни парижани. Първата вечер е запомнена като шумен успех: още в девет часа площад „Бланш“ е изпълнен с хора и карети. Най-голямата атракция е канканът – енергичен танц с високи ритници, който постепенно се превръща в запазена марка на парижкия кабаретен живот. Сред първите звезди на сцената е Луиз Вебер, известна като Ла Гулю. Заедно с нея се изявяват Мом Фромаж, Рейон д’Ор и танцьорът Валентен льо Дезосе.

Символ на Бел епок

Мулен Руж бързо надхвърля рамките на обикновена танцова зала. На 26 октомври 1890 г. го посещава принцът на Уелс, бъдещият британски крал Едуард VII. Година по-късно Анри дьо Тулуз-Лотрек започва да създава афиши за заведението. Неговите плакати с Ла Гулю, Валентен льо Дезосе и други изпълнители превръщат кабарето в една от емблемите на парижката Бел епок. Като дата на откриването обичайно се посочва 6 октомври 1889 г. Понякога се споменава и 5 октомври за първоначалната церемония, но стогодишнината е чествана на 6 октомври.

Пожарът не спира историята

Първата сграда е унищожена от пожар на 27 февруари 1915 г. След възстановяване Мулен Руж отново отваря врати през 1925 г. През следващите десетилетия на сцената му се появяват Мистангет, Едит Пиаф, Ив Монтан, Франк Синатра и други артисти, а канканът остава в центъра на спектаклите. Повече от век след първата вечер червената мелница продължава да обозначава място, което започва като смел парижки експеримент и се превръща в международен символ на кабарето.