На 1 октомври отбелязваме Световния ден на музиката и поезията – две от най-вдъхновяващите творения на човешкия дух. Без тях животът би бил сив, безсмислен и скучен, лишен от мечти, вяра и чудеса. Денят е повод да поздравим всички музиканти, поети, слушатели и творци, чиито души са пленени от магията на съзиданието, и да си пожелаем повече музика, поезия и красота.

По този повод са събрани мисли на известни личности. Ницше казва, че без музика животът би бил грешка. Бетовен я нарича по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия. Андерсен твърди, че където думите са безсилни, говори музиката. Керуак вижда в нея единствената истина. Шер отговаря на въпрос за възрастта и рока с препратка към Мик Джагър. Боб Марли отбелязва, че когато музиката те удари, не чувстваш болка. Мая Ангелоу вижда ритъм и танц във вселената. Боно противопоставя поп музиката на рока. Робърт Фрип сравнява музиката с вино, изпълващо чашата на тишината, а Шели определя поезията като паметник на най-добрите и щастливи умове. Юго казва, че музиката изразява неизказаното и онова, което не може да остане неизказано. Роб Шефийлд мечтае след смъртта да се превърнем в песни. Стоковски отбелязва, че музикантите създават музика върху тишината. Запа твърди, че без музика времето е скучни срокове и данъци. Шекспир съветва да свирим, щом музиката храни любовта. Платон казва, че музиката дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко. Вонегът вижда в музиката доказателство за съществуването на Бог. Флобер сравнява човешката реч с пукнато котле. Кинг твърди, че не можеш да не харесваш някой, който харесва китарата. Томпсън иска музиката да се усили, защото сърцето му е като алигатор. Буковски сравнява музиката със секс и говори за композитори, които не достигат кулминация или я достигат прекалено често. Хъксли казва, че след тишината музиката се доближава най-много до изразяване на неизразимото. Уайлд определя музиката като изкуство, най-близо до сълзите и паметта. Кокър споделя, че най-силната емоция е да застанеш на сцената пред публика. Елиът предупреждава, че е фатално музиката и поезията да бъдат прекъсвани. Толстой нарича музиката стенограма на емоциите, а Платон казва, че при сблъсък с любовта всеки става поет. Хендрикс вярва, че музиката не лъже и че чрез нея може да се промени светът.