На 1 ноември 1943 г. в Москва представители на САЩ, Великобритания, Съветският съюз и Китай подписват Декларация за всеобщата сигурност. Документът е подписан от Кордъл Хъл, Антъни Идън, Вячеслав Молотов и Фу Бинчан. С него четирите държави се ангажират да продължат войната срещу държавите от Оста до безусловна капитулация и да действат съвместно за разоръжаването на общия враг.

Формулата за безусловна капитулация не е нова: тя е обявена публично през януари 1943 г. от Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил в Казабланка. Московската декларация я превръща в официален многостранен документ, подписан и от СССР и Китай. Така се отхвърля възможността за отделно примирие или договорено прекратяване на войната с отделна държава от Оста, което би позволило на нейното ръководство да запази военни и политически позиции.

Декларацията има и следвоенно измерение. Четирите сили признават необходимостта в най-ранния практически срок да бъде създадена обща международна организация, основана на суверенното равенство на миролюбивите държави, която да поддържа мира и сигурността. Тази идея по-късно води до създаването на ООН. Съюзниците се ангажират и да предприемат мерки срещу нарушения на условията, наложени на победените държави, и да се консултират за съвместни действия.

Московската конференция приема и отделни документи за Австрия и за наказанието на германски военнослужещи, членове на нацистката партия и други лица, свързани със зверства. В декларацията за Австрия присъединяването към Германия през 1938 г. е обявено за недействително и е заявена цел за възстановяване на независима австрийска държава. Така Московската декларация се вписва в по-широкия процес, в който военният съюз срещу нацистка Германия, Италия и Япония започва да се превръща в основа на следвоенния международен ред.