След началото на войната в Украйна Молдова се превърна от периферна държава в един от най-важните геополитически тестове за Европа. Разположена между Румъния и Украйна, с нерешен конфликт в Приднестровието, тя е на кръстопътя между европейската интеграция и руското влияние.

Европейската интеграция на Молдова се ускори значително след 2022 г. – страната получи статут на кандидат за членство в ЕС и започна официални преговори. Процесът обаче остава политически уязвим. Основните рискове включват икономическа умора, корупция, социална поляризация и руска намеса в изборите. За Русия не е необходимо напълно да промени европейската ориентация на Молдова – достатъчно е да забави реформите и да дискредитира европейския проект.

Приднестровието е едновременно инструмент за руско влияние и тежест за Москва. От една страна, то пречи на Молдова да упражнява пълен суверенитет. От друга, след 2022 г. военното му значение намаля, тъй като Русия загуби пряк сухопътен достъп до анклава. Сега то се използва главно за хибридни атаки – дезинформация, енергиен натиск и политическа дестабилизация.

Русия вероятно няма да отвори конвенционален фронт в Молдова, но разчита на хибридна война: кибератаки, дезинформация, тайно финансиране на политически партии и енергиен натиск. Най-опасна е комбинацията от дезинформация и икономически затруднения, която може да доведе до политическа промяна отвътре.

Европейският съюз е значително по-подготвен, отколкото преди 2022 г., но все още действа предимно реактивно. Нужна е по-бърза и по-видима подкрепа за Молдова, включително в киберсигурността, защитата на изборите и енергийната независимост. ЕС се нуждае от нова, диференцирана стратегия за страните от Източното партньорство, която да отчита различните им амбиции и уязвимости.

Румъния е най-важният европейски партньор на Молдова, но не може да бъде единствен гарант за сигурността ѝ. Интеграцията трябва да остане европейски проект, за да не бъде използвана от руската пропаганда.

Ако ЕС се провали в Молдова, посланието към цяла Източна Европа ще бъде, че руският хибриден натиск е ефективен и европейските обещания не са достатъчни. Това би увеличило натиска върху Украйна, би подкопало доверието в политиката на разширяване и би показало, че замразените конфликти са ефективно средство за контрол.