Молдова, малка държава между Румъния и Украйна, се превърна в централен геополитически тест за Европейския съюз след руската инвазия в Украйна. Нейното значение не идва от военна мощ, а от географско положение и символична стойност. За Русия тя е част от бившето съветско пространство, а за ЕС – проверка дали политиката на разширяване може да служи като инструмент за сигурност.

Европейската интеграция на Молдова напредна значително след 2022 г.: тя получи статут на кандидат, започна преговори за членство и реформи. Въпреки това процесът не е напълно необратим заради икономическа умора, корупция, енергийни кризи и руска намеса. Русия може да забави реформите, без да промени изцяло курса.

Приднестровието е едновременно инструмент за натиск и тежест за Москва. То ограничава суверенитета на Молдова и позволява на Русия да оказва влияние, но след войната в Украйна изолацията му нараства. Военният му потенциал намаля, но хибридната му роля остава – за дестабилизация и енергиен натиск.

Русия вероятно няма да отвори нов конвенционален фронт в Молдова, но разчита на хибридна война – кибератаки, дезинформация, енергиен натиск и тайно политическо финансиране. Най-опасна е комбинацията от тези инструменти, особено дезинформацията и финансирането, които подкопават демократичния процес.

ЕС е по-добре подготвен отколкото преди 2022 г., но все още действа реактивно. Нужна е по-бърза и видима подкрепа в ключови области като киберсигурност, независими медии и защита на изборите. Източното партньорство трябва да се обнови според различните пътища на държавите и да се интегрира в стратегията за сигурност на Европа.

Румъния е основен партньор на Молдова, но не може да бъде единствен гарант. Подкрепата трябва да остане европейски проект, за да не се засилва руската пропаганда за „присъединяване към Румъния“.

Дестабилизацията на Молдова би създала нова зона на несигурност в Черноморския регион, би увеличила натиска върху Украйна и би подкопала доверието в ЕС. За НАТО това би означавало засилване на източния фланг. Успехът на Молдова би показал, че европейската интеграция може да защити уязвими демокрации, докато провалът би изпратил сигнал до цяла Източна Европа, че руският натиск е по-силен от европейските обещания.