Когато ГЕРБ поема властта през 2009 година, България вече е започнала да пренебрегва отбраната си. Въпреки че през 2002 година са заложени 2,4 процента от БВП за армия, в последната година на тройната коалиция сумата пада до 1,8 процента. Управлението на Борисов продължава тази тенденция до крайности – бюджетът за отбрана през 2010 година е 1,4 процента, а през 2015 година – едва 1,1 процент от БВП.

Още по времето на тройната коалиция започва дебатът за нови изтребители – шведският „Грипен“ срещу американския „Ф-16“. Шведите предлагат нови машини с офсет и разсрочено плащане, докато американската оферта е за употребявани самолети без офсет. Световната финансова криза замразява темата, а идването на ГЕРБ я погребва за години.

През 2015 година положението става критично – пилотите на МиГ-29 отказват да летят, защото машините не са поддържани. Командващият Военновъздушните сили Румен Радев застава зад тях и подава оставка, но я оттегля след разговор с Борисов. Година по-късно Радев отново напуска поста и започва политическата си кариера, която го отвежда до президентския пост.

През 2017 година служебното правителство подновява конкурса за изтребители. Военните избират „Грипен“, но третото правителство на Борисов спира сделката. Започва натиск да се избере „Ф-16“ с аргумента, че САЩ са съюзник в НАТО, а Швеция не е. Американците подобряват офертата си – предлагат нови машини, но с авансово плащане и дълги срокове за доставка. Междувременно руските МиГ-29 са демонизирани, а идеята България да остане без изтребителна авиация за няколко години става приемлива за част от политическия елит.

В този хор се включват хора без никакъв военен опит – Асен Василев, Ивайло Мирчев, Кирил Петков, наричани в статията „ястребови пилета“. Те претендират да имат дума по въпросите на отбраната, но не познават материята. В резултат на годините нехайство няма ясна оценка за потребностите на армията, няма времева рамка и няма финансов план. България се оказва с недокомплект от личен състав, остаряла техника и несигурност в момент, когато наблизо бушуват войни. Вместо професионални решения, политиците продължават да обясняват несвързани неща по телевизиите и да саботират всяка инициатива за реален отбранителен капацитет.