Социологът Боряна Димитрова открои три характеристики, които са отличавали вота. Първата е много високата мобилизация – както партийна, така и лична, особено около победилата кандидат-президентска двойка Илияна Йотова – Вълчев. Според нея първият тур е бил белязан от ниска активност, а вторият е донесъл значително активизиране на избирателите.

Втората е разделителната линия около темата за войната. Кандидатите са били позиционирани отчасти като „президент на мира“, а страховете от война са се превърнали в чувствителна тема за избирателите.

Третата е, че политическите споразумения сами по себе си не са достатъчни. Димитрова сравни ситуацията с изборите през 2001 г. и посочи, че договореностите между политически сили не насочват автоматично избирателите към даден кандидат. Подкрепата, получена от Андрей Гюров и Кандев от лидери от проевропейското пространство, не е била достатъчна без дълбока мобилизация.

Тя коментира и критиките към социологическите агенции заради разликите между екзитполовете и паралелните преброявания. По думите ѝ окончателните данни на ЦИК се доближават до паралелните преброявания, а разликата между Илияна Йотова и Андрей Гюров е достатъчно голяма, за да не се обясни само с неточност на агенциите. Димитрова обясни, че при екзитпола избирателите сами съобщават как са гласували, докато окончателният резултат се формира от бюлетините, поради което е възможно част от хората да са посочили различен вот.