Жителите на столичния квартал „Младост 1А“ настояват обществените придобивки – училище, детска градина, транспортна и зелена инфраструктура – да бъдат осигурени преди или поне успоредно с новото строителство в съседната местност „Людмила Живкова“. Това стана ясно на среща между граждани, заместник-кмета по градско планиране и развитие арх. Любомир Георгиев, представители на направление „Градско планиране и развитие“ и районния кмет Кукурин.

Поводът бяха три искания за нови устройствени планове в „Людмила Живкова“ – край супермаркет „Била“, бензиностанцията и тенис кортовете. Процедурите са започнали през 2024–2025 г. и са на различни етапи. Според анализ, ако предвиденото и вече одобреното строителство се реализира, населението на съседната зона може да достигне около 7000 души – приблизително колкото е населението на „Младост 1А“.

Това ще увеличи търсенето на места в детски градини и училища и ще натовари улиците. За „Младост 1А“ са необходими около 355 места в детските градини при 255 съществуващи. Предвидената, но нереализирана нова детска градина би осигурила около 280 места, но бъдещото население в съседната зона ще създаде допълнително търсене на приблизително 460 места.

Арх. Георгиев обясни, че общината трудно може да отказва законосъобразни инвестиционни предложения, а отказите водят до съдебни рискове. Затова се търсят споразумения с инвеститорите: част от повишената стойност на земята след одобряване на устройствения план да се върне в квартала като обществена инфраструктура. Разговорите с тримата инвеститори вече са започнали, но няма подписани договори. Сред обсъжданите ангажименти са нова детска градина, обновяване и разширяване на 145. СУ „Симеон Радев“, подобряване на спортната база, транспортната достъпност и безопасността на движението.

Гражданите обаче поставиха ясно условие: първо да бъдат изпълнени обществените проекти и едва след това да се пристъпва към жилищно строителство. Майка на ученик разказа, че от десет години слуша за ремонти и намерения за училището, но те не се случват; залата, в която се проведе срещата, е приведена в използваемо състояние чрез благотворителен базар, организиран от родители. Друг жител подкрепи обвързването на инвестициите с конкретни ангажименти, но настоя училището и детската градина да бъдат готови преди жилищните сгради, защото дори при договор има риск обществените обекти да се забавят.

Сред другите проблеми бяха недостигът на паркоместа, натовареният трафик около училището, затрудненият достъп до квартала и лошото състояние на междублоковите пространства. Баща на три деца предупреди, че новото строителство ще увеличи не само населението, но и автомобилите. Според него е нужен цялостен подход към паркирането и движението – достатъчно места, обновени пешеходни алеи и безопасен достъп до училището и бъдещата детска градина. Част от алеите се наводняват при дъжд и затрудняват придвижването на деца. Други граждани настояха за по-добра защита на зелените площи и улесняване на влизането и излизането от квартала.

Арх. Георгиев прие необходимостта от анализ на организацията на движението. Той посочи бъдещата връзка с бул. „Копенхаген“ като възможност за по-добра достъпност, но гражданите поискаха ефектът ѝ върху кварталния трафик да бъде внимателно оценен.

В края на срещата беше подчертано, че конкретните предложения на хората ще бъдат използвани в преговорите с инвеститорите и при търсенето на компенсации за допълнителното натоварване. Промяната в подхода е съществена: вместо да бъдат изправяни пред вече взети решения, жителите участват във формулирането на обществените потребности, които новото строителство трябва да отчита. Дългосрочните цели включват промяна на Общия устройствен план и създаване на Фонд „Благоустройство“, който да връща част от стойността, генерирана от новото строителство, обратно в кварталите. Дотогава общината ще разчита на конкретни споразумения с инвеститорите, базирани на анализи и диалог с гражданите.