Пътят на българското общество към благоденствие е съпътстван от отклонения, заблуди и драматични обрати. Днес младите хора изживяват последиците от тях и често са заложници на усещането за безалтернативност. То се засилва от тежестта на близкото минало, изгубените надежди на родителите и непредвидимостта на новия свят.

Когато връзките между поколенията се късат, историческата памет изтънява и идентичността се размива. Прекъсва се и предаването на духа, който свързва личната съдба с националната перспектива. Светът на бъдещето носи геополитически предизвикателства, цифрови революции и търсене на нови духовни парадигми. Пред младите стоят и трудности пред конкурентоспособността и личната реализация.

България може да извоюва роля на мост между историческата традиция и модерността. Затова е нужно иновативно съзидание, инициирано от младите, което да възроди културно-историческия и духовен капитал. Икономическият, общественият и технологичният напредък трябва да се движи от свободния, предприемчив и талантлив човек.

Тази перспектива е трудна при задълбочаващи се разделения и разпадащо се доверие. Политиката е загърбила интересите на гражданите, а зависимостите на политическата и бизнес класата изискват осветляване. Нужна е отговорна държава, която съчетава личната свобода с обществената солидарност. Достъпното образование, модерните университети, достойните стипендии, иновативното обучение и професионалната реализация са основни условия за свободен живот и себереализация.

Младите трябва да се утвърдят като самостоятелно организиран обществен субект. Те следва да водят равноправен диалог с държавата и бизнеса и да отстояват решенията за собственото си бъдеще, а не да бъдат само адресати на несъгласувани политики или мобилизирана енергия в чужди каузи. Самоорганизацията е важна и срещу кризата на общността: хората са виртуално свързани, но душевно отчуждени и с липса на принадлежност и ценностна насока. Нужни са пространства и форми за действие в университетите, науката, културата, предприемачеството и гражданския живот.

Само чрез такава съзидателна енергия България може да намери място в глобалната действителност. Нужна е историческа съзидателност, която свързва личностното и духовното развитие с националната перспектива и възстановява диалога между поколенията. Особено необходим е нов обществен договор, който да върне доверието между гражданите и институциите и да превърне държавата в проект за споделено бъдеще.