На 27 октомври в народния календар се отбелязва Мишкин ден, известен още като Мишин ден, Нистор и Разпущене. Празникът е обгърнат от легенди за произхода на мишките. Една от тях разказва, че Св. Нестор пронизал с копие корема на боеца Лий и оттам за първи път изскочили мишки. Друга легенда твърди, че мишките се пръкнали от самия дявол, след като той влязъл в църква и помирисал тамян.

По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата, със затворени очи, замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Друга жена я питала ритуално „Какво правиш?“, а тя три пъти отговаряла „Мажа очите и устата на мишките“ — веднъж при всяка магия. На Мишкин ден жените не бивало да шият, за да не ядат мишките посевите с острите си зъби.

В някои краища на България приготвяли обредна пита за мишките. Още преди да я изпекат, я нашарвали с лапата на котката, после намазвали питата с мед и я изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората. На други места, ако в селото имало много мишки, правели „Мишкина сватба“. В нея две жени — единствените с две еднакви имена в селото — улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница.