Михаил Лермонтов е роден на 15 октомври 1814 г. в Москва и умира на 27 юли 1841 г. по нов стил – едва на 26 години. За този кратък период той успява да преживее изгнание, военни походи, два дуела и да се превърне в един от най-значимите руски писатели. Оставя поеми, драми, рисунки и романа „Герой на нашето време“, който често е определян като един от първите големи психологически романи в руската литература.

Детство и Кавказ

Лермонтов губи майка си Мария, когато е на три години. След раздялата на родителите му грижите поема баба му Елизавета Арсениева – заможна и влиятелна жена, която го отглежда в имението Тархани. Там получава домашно образование и започва да пише още като тийнейджър. Кавказ влиза в живота му много преди изгнанието: през 1824 г. посещава планините с баба си заради здравословни проблеми. Местните обичаи, природата и военната действителност по-късно стават постоянен фон в поезията и прозата му.

Поет, офицер и художник

Лермонтов учи в Благородния пансион към Московския университет, а през 1830 г. постъпва в самия университет. Напуска го през 1832 г. и продължава в Школата за гвардейски подпрапорщици и кавалерийски юнкери в Санкт Петербург. Така литературата остава само едната страна на живота му – той става офицер и служи в руската армия. Малко известна е и другата му дарба: рисуването. Създава пейзажи, портрети и графични скици, често на Кавказ. Интересува се от музика, а ранното му творчество е под силното влияние на Джордж Байрон.

Стихотворението, което променя всичко

След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов написва „Смъртта на поета“. В него не просто скърби за Пушкин, а отправя остри обвинения към светското общество и двора. Текстът бързо се разпространява, а авторът е арестуван и изпратен в Кавказ. Това изгнание превръща Кавказ от детски спомен в лична и литературна съдба. След завръщането си Лермонтов се утвърждава като един от най-значимите руски писатели на своето поколение, но конфликтният му характер продължава да му създава врагове.

Печорин и поколението

„Герой на нашето време“ излиза през 1840 г. Главният герой Григорий Печорин е умен, образован и способен, но живее в скука, недоверие и духовна неудовлетвореност. Заради сходствата между героя и автора романът често е четен като автобиографичен. Лермонтов обаче ясно предупреждава: „Герой на нашето време е наистина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие.“ Така Печорин е не копие на писателя, а образ на цяло поколение, което има способности, но не намира достойно поле за тях.

Последният дуел

През 1840 г. Лермонтов участва в дуел с Ернест дьо Барант и отново е изпратен на Кавказ. На 15 юли 1841 г. по стар стил край Пятигорск се изправя срещу Николай Мартинов, негов бивш съученик от военното училище. Мартинов произвежда изстрела, който убива писателя. Лермонтов умира на 27 юли 1841 г. по нов стил. Сред незавършените му замисли остават нови произведения, планове за собствено списание и още редакции на „Демон“. Краткият му живот изглежда необичаен: творчеството му сякаш е дело на човек, живял десетилетия, а е създадено за по-малко от три десетилетия.