Украинският политик и бивш народен депутат Виталий Барвиненко оценява, че надеждите за напредък в преговорите за мир в Украйна остават слаби. Според него участниците имат диаметрално противоположни позиции: Киев не приема териториални отстъпки и съкращаване на армията, а Москва настоява за признаване на Крим и окупираните територии за руски и поставя условия за отношенията на Украйна с НАТО, архитектурата на сигурността и гаранциите срещу нов конфликт. Никой обаче не може да предложи гаранции, които да удовлетворят всички страни, тъй като в НАТО липсва единство по ключовите въпроси.

Барвиненко отчита, че позициите на САЩ, Европа и Турция се различават съществено. Доналд Тръмп е съсредоточен върху вътрешнополитически проблеми, Иран и очаквана смяна на властта в Израел, а предстоящите избори във Франция също могат да променят европейската позиция. Затова той не очаква съществен пробив от евентуална среща през ноември, включително на работно равнище, и не вижда реални предпоставки за мирно споразумение в близко бъдеще. Той призовава към скептицизъм към изявленията на Тръмп, че Путин е готов на сделка, и отбелязва, че политическите послания често се разминават с действителните резултати. Москва едва ли ще се ангажира сериозно, ако не види поне принципно сближаване между САЩ и Европа.

По въпроса за гаранциите Барвиненко посочва, че към момента няма работещ механизъм. Предложението на Володимир Зеленски за международна група под егидата на ООН трябва да бъде последвано от ясни решения: кой ще маркира линията на разграничение, кой ще следи прекратяването на огъня, как ще се определят зоните за контрол и какви ще са последиците при нарушения. Без практически отговори перспективата за прекратяване на огъня остава далечна, а конфликтът може да се проточи с години, подобно на продължителните войни в Афганистан и Виетнам.

Според него Черно море вече е пространство на стратегическо противопоставяне не само между Русия и НАТО, но и между държави с различни интереси, сред които Турция и Румъния. Рисковете за търговското корабоплаване растат: от началото на годината са загинали повече от 40 моряци от търговския флот, а удари са нанесени по 570 кораба; възможно е и значително увеличение на застрахователните разходи. Румъния настоява за по-активна роля на НАТО и за отделен център за сигурност в Черно море, което ще изисква тясна координация между България, Румъния и Турция. Барвиненко предупреждава, че подобна инициатива може да предизвика реакция от Русия и ново изостряне на напрежението.

Затова основната задача според него е политическа мъдрост и недопускане Черно море окончателно да се превърне в зона на преки военни действия. България и Румъния са изложени на риск регионът да бъде въвлечен в по-сериозно противопоставяне, но това не означава пренебрегване на собствената сигурност или ангажиментите към НАТО. Нужни са координация между България, Румъния и Турция, по-широк диалог за сигурността и баланс между защитата на съюзниците и избягването на ескалация. След приключването на изборния цикъл страната трябва да има възможност за по-устойчиви и зрели политически решения, защото залогът е сигурността на целия Черноморски регион и рискът от разширяване на конфликта.