Украински политик и бивш народен депутат с три парламентарни мандата оценява, че мирно споразумение между Русия и Украйна не изглежда близко. Според него очакваният нов кръг преговори през ноември няма да донесе съществен пробив, защото страните заемат диаметрално противоположни позиции. Украйна отхвърля териториални отстъпки и съкращаване на армията, а Русия настоява за признаване на Крим и окупираните територии, както и за ясни гаранции за бъдещите отношения на Украйна с НАТО и архитектурата на сигурността.

Основен проблем е, че никой не може да предложи гаранции, които да удовлетворят всички страни. Една от причините е липсата на единна позиция в НАТО: САЩ, Европа и Турция имат различни подходи. Допълнителна несигурност създават вътрешнополитическите приоритети на Доналд Тръмп, ситуацията в Близкия изток и предстоящите избори във Франция, които могат да променят европейската линия. Изявленията на Тръмп за близко мирно споразумение трябва да се приемат скептично, тъй като политическите послания не са довели до реален мир. Москва едва ли ще се ангажира сериозно без поне принципно сближаване между САЩ и Европа.

Липсва и работещ механизъм за прекратяване на огъня. Предложението за международна група под егидата на ООН не е достатъчно без ясни процедури: кой ще определи и маркира линията на разграничение, кой ще следи спазването на примирието, как ще се определят зоните за контрол и какви ще са последиците при нарушения. Без практични отговори има опасност конфликтът да се проточи с години, подобно на дългите войни в Афганистан и Виетнам.

Черно море се превръща във все по-опасна зона. То е пространство на стратегическо противопоставяне не само между Русия и НАТО, но и между държави с различни интереси, включително Турция и Румъния. Рисковете за търговското корабоплаване растат: по обсъждани данни от началото на годината са загинали над 40 моряци, а удари са нанесени по 570 кораба. Възможни са и по-високи разходи за застраховане. Румъния настоява за по-активна роля на НАТО и създаване на център за сигурност в региона, което изисква координация между България, Румъния и Турция. Подобна инициатива обаче може да бъде възприета от Русия като засилване на военното присъствие и да доведе до нова ескалация.

Основната задача за региона е политическа мъдрост и координация, за да не се допусне Черно море да се превърне в зона на преки военни действия. България и Румъния са изправени пред риск от по-сериозно въвличане в противопоставянето. Решенията трябва да отчитат последиците и да търсят баланс между защитата на съюзниците и избягването на стъпки, които могат да направят региона още по-опасен. След изборния цикъл България трябва да е в състояние да взема устойчиви и зрели решения, защото залогът е сигурността на целия Черноморски регион.