Комисията по труда, демографската и социалната политика в Народното събрание одобри на първо четене промени в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Новият механизъм ще отчита четири социално-икономически критерия: покупателната способност на минималната заплата, общото равнище и разпределение на работните заплати, темповете на растеж на заплатите и дългосрочните равнища на производителността на труда. Покупателната способност ще се измерва чрез издръжката на живот, определена по средногодишното изменение на индекса на цените на малката по състав кошница. Общото равнище на заплатите ще се отчита чрез годишното изменение на брутната медианна заплата на наетите на пълно работно време. Растежът на заплатите ще се следи чрез годишното изменение на средната брутна заплата. Производителността ще се определя чрез годишните изменения на брутната добавена стойност на един зает по съпоставими цени за последните 10 години.

Минималната работна заплата за следващата година ще се определя в диапазон с долна и горна граница. Долната граница ще е размерът за текущата година, а горната ще се изчислява по формула, в която четирите критерия участват с равно тегло.

Процедурата ще протича на два етапа до 15 август на текущата година. Първо синдикати и работодатели ще преговарят и ще се опитват да договорят размера в диапазона между долната и горната граница. След това Министерският съвет ще определя минималната работна заплата за следващата година, като взема предвид доклада от преговорите между социалните партньори.

На всеки три години ще се прави оценка на адекватността на минималната заплата по две референтни стойности – 60% от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот. Оценката ще се извършва от комисия с участието на социалните партньори.

В Кодекса на труда се създава и легална дефиниция за минимална работна заплата – най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че досегашният автоматичен механизъм обвързваше минималната заплата с 50% от средната брутна работна заплата за предходен период от 12 месеца и не отчиташе ключови социално-икономически критерии. Според нея новият механизъм е консенсусен, включва международно признати критерии и референтни стойности за оценка на адекватността. Целта е да се гарантират адекватни доходи на работещите на минимална заплата и да се осигури стабилност и предвидимост при планирането на дейността на предприятията и на държавния бюджет.

Промените предвиждат и възможност за колективно договаряне на по-високи размери на минималната работна заплата в колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище.