Икономистите размениха остри реплики за ръста на минималната заплата
Двама икономисти изразиха противоположни позиции по увеличението на минималната заплата в ефира на Nova News. Поводът бяха намеренията на социалния министър за промени в доходите. Доц. Щерьо Ножаров определи предложеното повишение от 40 до 50 евро като твърде амбициозно, тъй като то би означавало растеж от 6,5 до 8 процента, който изпреварва дългосрочния ръст на производителността. По думите му заетостта е паднала с 0,5% за последната година, което говори за охлаждане на пазара на труда. Той предупреди, че административно бързото вдигане на заплатата може да ускори замяната на нискоквалифицирани кадри с автоматизация.
Проф. Николай Щерев защити тезата, че минималното възнаграждение има и социална функция и трябва да покрива основните разходи на работещите. Според него по-високият минимален доход може да стимулира бизнеса да инвестира в нови технологии, а хората да повишават квалификацията си. Той отбеляза, че рискът от замяна на работници с изкуствен интелект е реален, но той трябва да бъде стимул за учене и развитие.
Ножаров изтъкна и ефекта върху държавните финанси. Повишаването на минималната заплата води до ръст на заплатите в бюджетния сектор, а в дългосрочен план оказва влияние върху пенсионните разходи. Поради това той призова за умерено увеличение от около 40 евро, но не и повече.
Щерев обърна внимание на регионалните различия в доходите. Той посочи, че София е близо до европейските равнища, докато останалата част от страната изостава. Според него по-високата минимална заплата може да помогне за намаляване на тази разлика.
Двамата икономисти се обединиха около необходимостта от реформи в пенсионната система. Ножаров подчерта, че категориите труд са остарели и почти копирани от социалистическия списък, въпреки че автоматизацията е променила рисковете. Той поиска преразглеждане на ранното пенсиониране и на част от привилегиите. Щерев също подкрепи промените и предложи хората да получават допълнителни стимули по време на трудовия си живот, а не големи плащания при пенсиониране, за да се облекчи бюджетът.