България е на последно място в ЕС по размер на минималната заплата – 620 евро, изпреварвана дори от Черна гора, Сърбия, Северна Македония и Турция. Сред балканските държави по-ниска минимална заплата има само Албания. Тригодишната бюджетна прогноза залага увеличение на МРЗ до 660 евро през 2027 г., 680 евро през 2028 г. и 710 евро през 2029 г., което означава рязко забавяне на растежа и запазване на модела на евтин труд.

Правителството на Румен Радев отменя досегашната формула, обвързваща МРЗ с 50% от средната брутна заплата. На нейно място влиза процедура, при която четири икономически показателя задават горна граница, а долната остава сегашното ниво. Между тях работодатели и синдикати трябва да преговарят, но ако не постигнат съгласие, решава правителството. Така автоматичната гаранция за ръст на най-ниските доходи се заменя с политическо решение, съобразено с бюджетните възможности.

Промяната е прокарана от управляващите и подкрепена в бюджетната комисия от ГЕРБ и Демократична България. От опозицията Продължаваме промяната изчислява, че по старата формула МРЗ през 2027 г. би била 690.44 евро. Кабинетът обаче се ориентира към по-ниска стойност – близо до искането на работодателите за увеличение от 5-6%, докато Министерството на финансите залага 6.4%.

Последното увеличение на минималната заплата засяга близо 600 000 души – почти всеки пети зает в страната. Сред тях са лични асистенти, хора в социални услуги и програми за заетост. Ограничаването на ръста на МРЗ намалява разходите на държавата и общините, но показва приоритетите на властта. От друга страна, управляващите оттеглиха предложението за таван на заплатите на шефовете на държавни предприятия.

Данните показват, че българският бизнес изостава по инвестиции и технологии. Едва 35% от фирмите използват повече от една напреднала цифрова технология, а едва 71% са инвестирали през изминалата година – най-ниският дял в ЕС. Ниските заплати обаче остават удобно конкурентно предимство. В България 26.8% от наетите получават ниски възнаграждения – най-високият дял в Съюза, при средно 14.7%.

Моделът евтин труд не решава недостига на хора, а напротив – е една от причините за него. Докато доходите изостават дори от тези в Сърбия, Черна гора и Румъния, хората няма да останат в страната.