Фискалният план за 2027 г. предвижда минимална работна заплата от 660 евро, бюджетен дефицит над 4% и нов държавен дълг от близо 6,5 млрд. евро. Тези параметри предизвикаха критики от икономисти и синдикати. В центъра на дебата са въпросите дали мерките са достатъчни и какви рискове крие следващата година за доходите на българите.

Икономистът и общински съветник в София Ваня Григорова определи предвиденото увеличение на минималната работна заплата като недостатъчно. По думите ѝ ръстът е малко над 6%, а ако инфлацията през 2026 г. е около 6%, това няма да повиши жизнения стандарт на работещите. Според нея минималната заплата трябва да достигне 690 евро, както настояват синдикатите. Григорова смята, че управляващите са можели да предложат поне 672 евро. Тя подчерта, че изпратеният в Брюксел документ е бюджетен план, а не окончателен проект на държавния бюджет.

Синдикатите обявиха протест в центъра на София. Сред исканията им са по-висока минимална заплата и по-голям ръст на доходите в публичния сектор от заложените 5%. Според Григорова увеличението е твърде ниско, а промяна може да има само под натиск.

Икономистът Лъчезар Богданов заяви, че правителството прави опит да намали бюджетния дефицит, но мерките не са достатъчни. По неговите изчисления дефицитът през следващата година ще остане над 4% от БВП, а държавният дълг ще нарасне с близо 6,5 млрд. евро. Той обърна внимание, че намаляването на дефицита зависи в значителна степен от предвидения еднократен данък върху свръхпечалбите. Богданов определи това като неустойчива промяна в събирането на данъци и еднократна стъпка.

Ваня Григорова също посочи данъка върху свръхпечалбите като една от малкото по-смели мерки в плана. Тя отбеляза, че очакваните приходи от него са 800 млн. евро вместо първоначално коментирания 1 млрд. евро.

Двамата икономисти спориха и за възможностите за оптимизация на държавната администрация. Лъчезар Богданов настоя за структурни реформи, които да премахнат дублиращи се дейности и да ускорят дигитализацията на публичните услуги. Според него съкращенията не трябва да се правят механично, а след анализ на реалната необходимост от служители. Той даде пример, че ако безсмислени ръчни операции се заменят с електронни услуги, може да се съкрати част от хората и да се увеличат заплатите на тези, които наистина вършат ценна работа в публичния сектор, не с 5%, а с 25%.

Ваня Григорова възрази срещу твърденията, че администрацията е прекалено голяма и служителите получават високи възнаграждения. Тя даде пример с дирекция „Здравеопазване“ в Столичната община, която според нея в момента е останала без нито един юрист. Причината била, че последният напуснал служител е получавал чисто 1080 евро. Григорова предупреди, че съкращения на еднакъв процент във всички ведомства могат да оставят ключови държавни структури без достатъчно служители.