Минималната работна заплата не следва да бъде увеличавана при настоящото състояние на икономиката. Такава е позицията на председателя на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Работодателските организации са предложили размер от 646 евро като компромисна стойност в рамките на предвидения диапазон. Диапазонът се формира по методика, която отчита четири показателя – ръста на средната и медианната заплата, инфлацията и дългосрочния ръст на производителността на труда, като всеки от тях участва с тежест от 25 на сто.

Според Велев минималната работна заплата в България е прекомерно висока спрямо средната в сравнение с други големи икономики. Това смачква разликите между възнагражденията на хора с различна квалификация и намалява стимулите за придобиване на по-висока квалификация и за по-голям трудов принос.

Той обяснява, че минималната заплата се получава за кратко време от хора без квалификация, образование и трудови навици, които ги придобиват в рамките на няколко месеца, след което възнаграждението им расте. Прекомерното административно повишаване на минималното възнаграждение може да изравни доходите между нискоквалифицирани и по-квалифицирани работници, което е неблагоприятно за пазара на труда.

Като необходима е определена и актуализацията на данъчните оценки на недвижимите имоти, тъй като те значително изостават от пазарните стойности и не са актуализирани съществено от 2007 г., докато през изминалия период инфлацията, цените на имотите и доходите са нараснали значително. Според Велев повишаването на оценките трябва да бъде съпроводено с намаляване на ставките на данъците и таксите, които се изчисляват върху тях.

Той настоява още таксата за битови отпадъци да бъде обвързана с количеството генерирани отпадъци, а не със стойността на имота, като принципът замърсителят плаща бъде въведен най-накрая и у нас. Според него промяната би ограничила сивия сектор и би поставила изрядните данъкоплатци в по-справедлива позиция.

По отношение на Бюджет 2027 Велев посочва, че е необходима по-решителна консолидация и по-ефективно разходване на публичните средства. Приходите трябва да бъдат планирани по-консервативно, а разходите – съобразени с реалните възможности на икономиката.

Той отбелязва, че страната има високи разходи за възнаграждения в сектор Сигурност, голям брой болнични легла спрямо населението и значителен капацитет във висшето образование, който не се използва ефективно.