Иван Кръстев коментира във Фейсбук важността на дебата за определянето на минималната работна заплата (МРЗ) в България. Той отбелязва, че в момента това е почти единственият работещ механизъм за провеждане на държавна политика по доходите. Над 20% от наетите – около половин милион души – получават минимална заплата, а размерът ѝ е ключов показател за очакваните приходи от данъци и осигуровки, особено при сива икономика над 30% от БВП. Освен това МРЗ е обвързана с редица социални плащания и заплати на лични асистенти.

Кръстев оценява като похвално постигането на съгласие между работодатели, синдикати и държава за механизма, но подчертава, че той е далеч от гарантираното увеличение до 50% от средната заплата. Единият от четирите показателя – производителността на труда – ще се актуализира само веднъж на десет години, което изкуствено ще задържа растежа на възнагражденията. От правителството зависи дали механизмът ще се прилага в интерес на работещите или в духа на тригодишната бюджетна прогноза.

Критериите за оценка на новия механизъм в момента са два: 60% от брутната медианна заплата и размерът на издръжката на живот. Включването на медианната заплата обаче е в ущърб на работещите. Медианната заплата в България е около 945 евро, 60% от нея са 567 евро, докато половината от средната заплата (1444 евро) е 722 евро. Разликата от 155 евро се равнява на битовите сметки на домакинство през отоплителния сезон. Очакванията са МРЗ да расте по-малко отпреди и да остане най-ниската в ЕС и почти в цяла Европа. Истинският въпрос е дали изобщо ще расте.