Близо 6,9 милиона души в Германия работят на така наречения миниджоб. Условието е заплатата да не надвишава 603 евро на месец. Наетите не плащат данъци, нито вноски за здравно, пенсионно осигуряване или застраховка срещу безработица.

Много хора избират този модел, защото им дава време за други ангажименти. София Арндт работи в магазин за биологични продукти и в кафене, като набира около 36 часа месечно. Тя казва, че има нужда от много време за себе си. Студентката Даниела Аренс също разчита на миниджоб – работи в магазин за дрехи, за да допълва доходите си, докато учи.

Икономистът Енцо Вебер от Нюрнберг обаче смята, че идеята на миниджоб е била да служи като мост към пазара на труда, но реално създава пречка. Хората не преминават границата от 603 евро, защото след това трябва да плащат данъци и осигуровки. Това ограничава професионалното им развитие и пенсионното им осигуряване.

Според Централата за миниджоб обаче повечето работници използват това като допълнителен доход, освободен от осигуровки. Много от тях са над 60 години, студенти или хора в обучение. Само малко над 5 процента от заетите на миниджоб го виждат като начин за навлизане на пазара на труда.

Всяко второ предприятие в Германия наема хора на миниджоб, най-често в търговията, хотелиерството, гастрономията и почистването. Марта Сусид, съсобственичка на кафене, оценява гъвкавостта на работното време – хората работят по два-три часа на ден, което помага на бизнеса.

Сега германското правителство, в рамките на пенсионната реформа, планира да премахне настоящия модел на миниджоб по препоръка на пенсионната комисия. Предвиждат се изключения за ученици и евентуални специални правила за студенти. Марта Сусид се притеснява, че ако промяната стане, разходите може да се прехвърлят върху клиентите.

За Даниела Аренс премахването би означавало да увеличи часовете в основната си работа, което ще ѝ остави по-малко време за учене. София Арндт пък казва, че вероятно ще трябва да се откаже от настоящите си работни места и да търси нещо друго.

Хиляди българи също работят на миниджоб, особено в почистването, гастрономията, хотелиерството и строителството. Моделът се използва и в престъпни схеми – хората са регистрирани с ниски доходи, но реално работят пълен работен ден, а разликата се плаща на черно. Така те получават социални помощи, които често отиват при организаторите на схемата. Според данни на Бюрото по труда, българите са на първо място сред чужденците от ЕС по получаване на социални помощи в Германия – около 25% от българите в страната получават допълващи плащания до екзистенцминимума.