Сателитни наблюдения от периода 2002–2022 г. показват, че водите около Голямото тихоокеанско петно от пластмаса и в близките му райони са станали по-светли в синия и зеления спектър. В по-отдалечени води същият модел не се наблюдава. Изследователите подчертават, че сателитните изображения сами по себе си не доказват, че микропластмасите са основната причина за промяната.

Компютърни симулации обаче подкрепят възможна причинно-следствена връзка. В тях микропластмасите разсейват светлината по начин, който създава модел на изсветляване, близък до наблюдавания от спътниците. Когато в моделите са включени само естествени промени, сходен резултат се получава в 3 процента от симулациите. При добавяне на микропластмаси делът нараства до 13 процента.

Изследването отчита, че промени в количеството на планктона или органичната материя също теоретично биха могли да имат подобен ефект, но тогава би трябвало да са настъпили необичайно големи екологични промени. Океанският цвят зависи от светлината, която се отразява от веществата и частиците във водата. Микропластмасите могат да попаднат в морето при разпадането на по-големи отпадъци или да бъдат произведени директно в микроскопичен размер.

Ако бъде потвърдено, че микропластмасите допринасят за наблюдаваната промяна, сателитните измервания на океанския цвят могат да се превърнат в инструмент за проследяване на замърсяването от космоса. Това би било важно, тъй като частиците са изключително трудни за откриване и събиране в голям мащаб. Микропластмасите могат да бъдат с размер от част от микрометъра, не се виждат лесно от далечно разстояние и обичайните сателитни инфрачервени инструменти трудно ги установяват. За потвърждение са необходими допълнителни измервания директно във водата.