Микропластмасите, които плават в океаните, притежават своеобразна „памет“ за предишните си движения. Това откритие на изследователи от университета „Хериот-Уат“ в Единбург показва, че по-ранната посока на по-големите частици оказва влияние върху по-нататъшното им придвижване, вместо да реагират единствено на вълните около тях в даден момент.
Специалистите се надяват, че това проучване ще доведе до по-точни прогнози за замърсяванията с пластмаса в океаните. Микропластмасите, които са с размери под пет милиметра, често произлизат от разпаднали се по-големи пластмасови парчета и са вредни за морския живот и екосистемите.
Досега се смяташе, че движението на тези частици зависи изцяло от непосредствената им среда. Но данните, публикувани в изданието Physics of Fluids, сочат, че при много от по-големите микропластмаси предишните взаимодействия с океанските вълни остават определящи за траекторията им.
Катал Къминс от Факултета по математически и компютърни науки обяснява, че по-големите частици ефективно запазват „памет“ за предишното си движение във водата. Това променя начина, по който реагират на вълните, и може да повлияе значително на изминатото разстояние. Чрез отчитане на тези ефекти на паметта могат да се разработят по-надеждни математически модели, които да помогнат за по-точно прогнозиране на движението и замърсяването с пластмаса. Това ще подпомогне екологичния мониторинг, оценката на риска и бъдещите стратегии за защита на морските екосистеми.