Преразказ

Учени са анализирали проби от изпражненията на 1364 пациенти с рак и 287 души без рак. Материалите са взети преди началото на ново лечение. Пациентите са били лекувани в клиники в Минесота, Аризона и Флорида и са представяли различни видове и стадии на заболяването. След като са отчели влиянието на други заболявания и клинични фактори, изследователите са установили 341 бактериални вида, свързани с пет групи рак.

Най-ясни възрастови различия са открити при колоректалния рак и рака на гърдата. При пациенти на 50 или по-малко години с колоректален рак са измерени по-високи нива на лактат и по-голямо количество от бактерията Veillonella parvula. Тя използва лактата за растеж, а самите тумори могат да произвеждат високи количества от това вещество. Връзката обаче не доказва, че бактерията причинява ранната поява на заболяването. При по-млади пациентки с рак на гърдата са отчетени промени в 64 бактериални вида и по-ниски нива на първични жлъчни киселини. Сред различаващите се микроорганизми е Clostridium scindens, който участва в обмяната на жлъчни киселини и стероиди. При анализа на пациенти с рак на мозъка не са установени сходни възрастови промени.

Учените са открили и бактериални профили, свързани с преживяемостта при колоректален рак, рак на черния дроб и вътрешните жлъчни пътища, меланом, рак на яйчниците и рак на простатата. При рака на черния дроб и вътрешните жлъчни пътища Bifidobacterium longum е свързана с по-дълга преживяемост, а Blautia massiliensis – с по-кратка.

Отделна част от проучването е разгледала страничните ефекти от химиотерапията. Сред пациентите, получили 5-флуороурацил, тези, които по-късно са развили диария, са имали по-малко бактериални гени, способни да разграждат лекарството. Голяма част от тази функция е свързана с Anaerostipes hadrus. Същата връзка не е наблюдавана при пациенти, лекувани с карбоплатин, което подсказва, че сигналът може да е специфичен за 5-флуороурацила.

„Микробиомът не е единственият фактор за рака или за резултатите от лечението, но е компонент, който досега не е бил достатъчно отчетен“, казва Пурна Кашияп от Майо Клиник. Рубен Марс, един от авторите на изследването, посочва, че откритията позволяват търсенето да бъде насочено към микробни промени, специфични за отделните видове рак. Според него това е необходимо, за да се провери дали микробиомът има причинна роля и дали може да се разработят целеви интервенции.

Резултатите засега показват връзки, а не причинно-следствен механизъм. Изследователите планират да проверят сигналите в по-големи и по-разнообразни групи пациенти и да оценят дали анализът на микробиома може да помага при прогнозиране на странични ефекти от лечението.