На 29 юли 2026 г. се навършват 101 години от рождението на Микис Теодоракис – колосът на гръцката култура, чието творчество остава вечен символ на свободата. Неговата музика за филма „Зорба гъркът“ превърна сиртакито в глобален феномен, но зад световната слава се крият удивителни моменти от личната и творческата му биография.

Като дете Теодоракис няма достъп до истински инструменти и композира първите си мелодии наум, записвайки ги без предварително прослушване. Първият му концерт е едва на 17 години, което показва вродения му гений, довел го до Парижката консерватория.

Той има дълбока връзка с поп културата – негови композиции са изпълнявани от Бийтълс, а филмовата му музика надхвърля „Зорба“. Той създава саундтрака на класики като „Серпико“, номиниран за БАФТА и Грами.

Противно на общото вярване, сиртакито не е древен танц, а импровизация от 1964 г. По време на снимките на „Зорба гъркът“ Антъни Куин изкълчва глезена си и не може да подскача в традиционния ритъм. Теодоракис променя темпото, а Куин влачи контузения си крак, създавайки новите стъпки. Името на танца идва от „сиртос“.

През 1967 г., по време на военната хунта, специален декрет забранява дори слушането на музиката му. Заради съпротивата си той е затворен в лагера Макронисос, където оцелява. Емблематични творби като цикъла „Маутхаузен“ са написани в моменти на изпитание и се превръщат в химни срещу фашизма.

Новаторският му подход – смесване на традиционни инструменти като бузуки със симфоничен оркестър – променя Холивуд и проправя пътя на съвременни композитори като Ханс Цимер.

Теодоракис има силна връзка с България. Той лично споделя, че пази топлината на българската публика, а Софийската опера поддържа тази връзка с постановки на „Зорба гъркът“.

През 2026 г. се провеждат мащабни юбилейни концерти под открито небе в Атина, Солун и родния му остров Хиос, с участието на световни оркестри.