Микел Мерино, халф на Арсенал и испански национал, разказа за две от най-драматичните събития в живота си. През февруари той получи фрактура на кост в дясното ходило. Лекарите му казаха, че възстановяването ще отнеме около шест месеца. До Мондиал 2026 оставаха само четири месеца и участието му изглеждаше почти невъзможно. Дори най-добрите специалисти не можеха да определят сигурно лечение, а един от лекарите му заяви: „Микел, съжалявам. Невъзможно е“.

Въпреки това Мерино не се отказа. Последваха седмици на изследвания, лечение и рехабилитация. През целия този период до него беше съпругата му Лола, която очакваше дете. Футболистът призна, че в най-тежките моменти се е чувствал неудобно да иска помощ, но именно нейната подкрепа му е дала сили да запази вярата си.

Това не е първият път, в който Мерино се сблъсква със смъртта. Когато е на 20 години и играе за Борусия Дортмунд, автобусът на отбора е атакуван с три бомби по пътя към мач от Шампионската лига. Експлозиите разтърсват превозното средство, а след тях настъпват хаос, дим и паника. Мерино си спомня кръв по пода и как същата вечер чака в болницата съотборника си Марк Бартра, който е тежко ранен в китката.

В разказа си футболистът подчертава, че е имал късмет да остане жив. По думите му огромно парче шрапнел се е забило в облегалката за глава на седалката до тази на Марк Бартра – мястото, на което той обикновено сядал. Този ден обаче седалката била празна. Мерино обяснява, че краката му били леко натежали, а предните седалки можели да се накланят назад, затова избрал друго място. Според него именно това решение може би е спасило живота му.