Събитията в испанския ексклав Сеута извадиха на показ дълбоките пукнатини в европейската миграционна политика. В края на юли десетки хиляди мигранти от Мароко навлязоха на територията на града, възползвайки се от решение на испанския Върховен съд, ограничаващо автоматичното експулсиране. Испания реагира със закъснение, изпращайки армия, но между две и пет хиляди души останаха на европейска земя. Кризата доведе до безпрецедентни мерки: Италия върна граничния контрол с Испания и поиска изключването ѝ от Шенген, а Испания отвърна с реципрочни действия.

Същевременно гражданската инициатива Save Europe Act, анонсирана в Порто, събра над 700 хиляди подписа с искания за защита на границите, мораториум върху приема на мигранти от незападни страни, организирана ремиграция и правни реформи в убежището. Въпреки подкрепата, Европейската комисия отказа да регистрира инициативата с мотива, че противоречи на ценностите на ЕС, което според автора демонстрира пренебрежение към вота на европейските граждани.

Текстът поставя кризата в по-широк контекст на демографска трансформация. В Брюксел, Франкфурт, Хага, Марсилия и Малмьо всеки трети жител е с неевропейски произход, а в Лондон този дял достига 40 процента. За сравнение, около 1960 година чужденците са били едноцифрен процент. Авторът предупреждава, че както нелегалната, така и легалната миграция води до културно обезличаване и демографска подмяна. В отговор той призовава за Европейска реконкиста и възприема ремиграцията като разумно и умерено решение, алтернатива на още по-тежки сътресения.