Европа е изправена пред парадокс: икономиките ѝ разчитат на чуждестранна работна ръка, но общественото недоволство от миграцията расте и правителствата затягат правилата. Европа не може морално да изгражда икономическия си модел върху евтин мигрантски труд, докато демонизира хората, които търсят по-добър живот. Новият Пакт на ЕС за миграцията и убежището вече се прилага от юни 2026 г. Той въвежда по-засилен контрол по външните граници, задължителен скрининг на незаконно пристигащите и ускорени процедури за хора с нисък шанс за закрила. Въпреки напрежението нерегулярната миграция намалява – през 2025 г. незаконните преминавания са с 26% по-малко спрямо предходната година, до около 178 000, което е най-ниското ниво от 2021 г. Молбите за убежище също падат с 27%. Общият брой на бежанците и търсещите убежище в ЕС и Обединеното кралство се е стабилизирал около 9,59 млн. души. В същото време около 12,9 млн. граждани на трети държави участват в европейската работна сила, а в ЕС живеят около 30,6 млн. души от извънблокови държави. Недостигът на кадри в строителството, земеделието, логистиката, хотелиерството и грижите прави законната трудова миграция икономическа необходимост. Испанският план да легализира близо 500 000 мигранти без документи отново разпали спора. Европейският комисар по вътрешните работи го критикува, а 22 държави от ЕС изразили притеснение. В същото време има различия между националните подходи – някои държави искат по-строг контрол и депортации, други подчертават нуждата от интеграция. ЕС работи и по идеята за центрове за връщане извън Съюза, като Германия, Австрия, Дания, Нидерландия и Гърция водят преговори с африкански държави. Правозащитници предупреждават за рискове, а Комисията настоява за международен контрол.