Драматичните събития в испанския анклав Сеута продължиха само няколко дни, но разкриха дълбоките напрежения около миграцията и геополитиката. Около 50 000 души преминаха границата от Мароко, но повечето бързо бяха върнати или напуснаха. Въпреки привидния край, кризата беше сред най-тежките в Европа и показа как съседни държави могат да използват човешките страдания като средство за натиск.

Мароко, което контролира границите си с желязна ръка, внезапно позволи на хиляди свои граждани да щурмуват оградата. Подобен случай имаше преди пет години, когато в Испания беше приет лидерът на фронта "Полисарио". Тогава Испания реагира с отстъпки по въпроса за Западна Сахара, отказвайки се от подкрепата си за референдум.

Сега поводът е по-различен – Испания e сключила икономическо споразумение с Алжир, главния съперник на Мароко. Рабат отвръща, като отваря шлюзовете за мигранти. Въпреки че някои в ЕС поставят под въпрос свободата на движение в Шенген, ексклавите имат граничен контрол, а истинският проблем е уязвимостта на Европа към политическо изнудване.

Сеута е под испански контрол от 1580 г., а Мелия от 1497 г. Двете територии с автономен статут и военни бази са били обект на многократни атаки от мигранти от 2005 до 2019 г. При последната криза в Сеута пристигнаха около 60 000 души – почти 70% от населението на анклава, а десетки загинаха при опит да достигнат бреговете.