На 14 октомври 1926 г. излиза първата книга за Мечо Пух – „Winnie-the-Pooh“ на английския писател Алън Александър Милн. Тя поставя началото на историите за Стоакровата гора, Кристофър Робин и неговите приятели. Юбилеят през 2026 г. отбелязва именно тази първа книга, а не първата поява на героя.

Образът на мечето се появява по-рано: през 1924 г. в стихотворението „Teddy Bear“, а на 24 декември 1925 г. лондонският вестник „Ивнинг Нюз“ публикува първата история, в която името Winnie-the-Pooh вече е разпознаваемо. Пълната книга излиза година по-късно от издателство Methuen.

Пух не е изцяло плод на въображението на Милн. През 1921 г. синът му Кристофър Робин получава плюшено мече, първоначално наречено Едуард. По-късно детето го преименува на Уини заради черната мечка Уинипег от Лондонската зоологическа градина и добавя Пух – име, което използвало за лебед. Така се ражда необичайното Winnie-the-Pooh.

Кристофър Робин е литературният образ на сина на Милн, а плюшените му играчки вдъхновяват голяма част от обитателите на гората. Прасчо, Ийори, Кенга, Ру и Тигър са свързани с реални играчки от детската му стая. Бухалът и Заекът обаче са измислени от писателя. Тези предмети са запазени и днес се свързват с колекцията на Нюйоркската обществена библиотека.

Външният вид на героите е създаден от художника Ърнест Хауърд Шепърд. Неговите рисунки превръщат Пух в мечето, което читателите познават и днес – със закръглено тяло, къси крака и любопитен поглед. През 2026 г. за първи път са показани два негови предварителни моливни етюда, подготвени за оригиналната книга, със сцени с Пух, Прасчо, Кристофър Робин и Бухала.

Пейзажът от книгите е вдъхновен от Ашдаунската гора в Източен Съсекс, където Милн живее със семейството си и прекарва време със сина си. Там двамата играят играта, превърнала се в „Пухови пръчки“ – пускат пръчки от едната страна на мост и гледат коя ще се появи първа от другата. Дървеният мост, свързван с играта, и днес привлича почитатели на книгите.

Милн публикува още една книга с истории – „Къщичката в къта на Пух“ през 1928 г. След това популярността на мечето започва да изпреварва всичко останало, написано от автора. „Всеки от нас тайно се надява на безсмъртие“, пише Милн малко преди публикуването на първата книга. В случая с Пух надеждата се оказва необичайно точна: сто години след първото издание неговият свят продължава да бъде разпознаваем за нови поколения читатели.