На 4 август 1936 г. гръцкият министър-председател Йоанис Метаксас преустановява действието на конституцията, разпуска парламента и установява диктатура. Това става на фона на тежка политическа и икономическа криза в Гърция през 30-те години. Метаксас е привърженик на монархията, прави военна кариера и през 1913 г. оглавява Генералния щаб. След премахването на монархията през 1922 г. влиза в политиката, а през 1923 г. основава Партията на свободното мнение. Реставрацията на монархията чрез референдум през 1935 г. му дава нов шанс, а патовата ситуация след изборите през 1936 г. между Панагис Цалридис и Темистоклис Софулис позволява на крал Георги II да го назначи за временен премиер. Метаксас се възползва от безредиците през май, налага извънредно положение, забранява партиите и синдикатите и въвежда цензура. В същото време той повишава заплатите, регулира работното време, подобрява условията на труд, изкупува земеделската продукция на по-високи цени и поема дълговете на фермите.

Във външната политика Метаксас се сближава с Третия райх, но от името на Балканския пакт през 1938 г. подписва Солунското споразумение с България. С него Турция, Гърция, Румъния и Югославия се отказват от военните клаузи на Ньойския договор, което позволява на България да започне да превъоръжава армията си. Метаксас умира на 29 януари 1941 г. от възпаление на фаринкса и последвала инфекция, но преди това успява да отблъсне италианското нашествие. На 28 октомври 1940 г. отхвърля ултиматума на Мусолини, предаден от италианския посланик Емануеле Граци. Отказът му става известен като „Охи“ („Не“) и предизвиква масово записване на доброволци.

Съпротивата на Гърция получава висока оценка от съюзниците. Британският историк сър Джон Кийгън я описва като решаваща за хода на Втората световна война, а Уинстън Чърчил казва, че героите воюват като гърци. Според гръцки военни историци тя забавя германското нахлуване в СССР и допринася за поражението на Германия в руската зима. По време на управлението на Метаксас по българо-гръцката граница е изградена укрепената „линия Метаксас“, състояща се от 22 независими разклонения с тунели, наблюдателни пунктове и платформи за оръдия. Укрепленията са оцелели до днес, част от тях се използват, а други са отворени за туристи.