Изборите в Саксония-Анхалт поставиха канцлера Фридрих Мерц и неговата партия ХДС в трудна позиция. По време на кампанията мнозина от ХДС се опитваха да внушат, че провинциалният вот няма общо с избора за канцлер, за да не повлияе непопулярността на Мерц. Неговите публични изяви бяха ограничени и организирани в контролирана среда, далеч от обикновените хора. Още в изборната вечер част от партийните редици поискаха оставката му, като сред младежката организация на консерваторите прозвучаха призиви за „персонално и политическо ново начало“. Така все по-актуален става въпросът колко дълго Мерц ще остане на власт.

Социалдемократите и Зелените постигнаха по-добри резултати от очакваното, но много от гласовете за тях бяха протестни и насочени срещу подкрепата за „Алтернатива за Германия“. Анализът показва, че хиляди традиционни избиратели на ХДС са гласували стратегически за тези партии. Въпреки това партийните стратези не приемат това като трайна тенденция, макар да има надежда, че поне част от тези хора могат да бъдат спечелени за постоянно.

Съюзът „Сара Вагенкнехт“ успя да се представи по-добре от очакванията, въпреки че в партията имаше сериозни вътрешни конфликти и отцепвания. Причина за тях беше линията на Сара Вагенкнехт към сближаване с „Алтернатива за Германия“. В областта тя дори сигнализира готовност да подкрепи министър-председател, издигнат от АзГ. Това възмути част от членовете, но не попречи на партията да привлече и избиратели от АзГ. Сега пред нея стоят въпросите каква кауза защитава и как ще се държи в местния парламент.

След изборите нито победителите, нито останалите партии изглеждат наясно как да продължат. „Алтернатива за Германия“ трябва да търси подкрепа за управление, но нейният кандидат Улрих Зигмунд показва нежелание за реални компромиси. ХДС не беше подготвен за ситуацията и избягваше ясни позиции, въпреки че в други провинции вече си сътрудничи с левицата. И в Берлин липсва стратегия, а реакциите на партиите остават клишета. Има обаче и положителен акцент – високата избирателна активност и ангажираността на хората с демокрацията. Страната не е на ръба на пропастта и не бива да се позволява на АзГ да внушава обратното.