Най-малката скалиста планета в Слънчевата система продължава да изненадва изследователите с геоложката си еволюция. Нов анализ показва, че процесът на планетарно свиване протича с между 10 и 30 процента по-бързо от досегашните изчисления. От раждането си преди 4,5 милиарда години до днес Меркурий е загубил близо 23 километра от първоначалния си диаметър.

Причината тази мащабна компресия да остане скрита толкова дълго се крие в бурната история на планетата. Непрекъснатият астероиден бомбардиращ огън през еоните е разпръснал огромни количества скални отломки, които буквално са затрупали и маскирали геоложките хребети и гънки. Сравняването на съществуващи карти с нови топографски модели показва, че в зоните с най-силно изразен и неравен релеф следите от свиването просто са били заличени под слоевете прах и метеоритни отломки.

За да заобиколят този визуален проблем, учените насочват вниманието си към по-гладките региони на повърхността, където тектоничните деформации са останали сравнително съхранени. Резултатите потвърждават, че охладителният процес на планетата генерира значително по-агресивно компресиране на скалистата ѝ кора. Според водещия автор тези данни сочат или към наличието на много по-масивно метално ядро с ниско съдържание на леки елементи като силиций, или към значително по-висока начална температура на планетата при образуването ѝ.

Сегашният математически модел стъпва върху архивни данни от мисия, приключила през 2015 година, чиято резолюция позволяваше улавянето единствено на релефни структури с размери над 5 километра. Изследователите отбелязват, че настоящите стойности все още могат да се окажат подценени. Научната общност очаква с голям интерес предстоящия ноември 2026 година, когато започва високодетайлно сканиране на повърхността на Меркурий, даващо възможност за окончателно картографиране на планетарната компресия.