Коментарът разглежда думите на премиера, че убийствата в България ще продължат, като ги представя като ментален лапсус. Според текста, ако вътрешният министър описва убийствата като битови, а министър-председателят признава, че те няма да спрат, това означава, че правителството не може да се справи с битовата престъпност. Отбелязва се още, че кабинетът не прави и опит, а признанието за невъзможност да се спре самоизбиването на бизнесмени със собствени оръжия не създава усещане за успешно управление.

Следват иронии за претоварения дневен ред на властта: да спечели управлението, да се научи как работи държавата, да балансира между Европа и Русия, да замълчи фигури като Слави Василев, да спре цените и да оправи тока. Авторът се опитва да прояви разбиране и допуска, че зад грешките може да стоят добри намерения или напрежение. Това настроение се променя след волейболен мач на синовете на Владо Николов, който носи гордост, но после интернет връща към политическата реалност.

На бланка на Министерския съвет се появява документ с указания да се гласува за Йотова и думите на министър-председателя да се отразяват буквално, без интерпретации и съкращения. Първоначално това изглежда като технически лапсус, но се оказва нарочно решение. Според текста проблемът не е само бланката, а неблагоприличието, неприемливостта и недопустимостта на подобна инструкция. Споменават се и професионални стандарти, които връщат асоциация със Сталин, както и публикация на Кирил Петков за политиката като болест на егото, чиято истинска проверка идва при загуба на властта. Накрая се уточнява, че терминът в заглавието е заимстван от правото, където съществува понятието продължавано престъпление.