През социализма международните шофьори са сред малкото българи с редовен достъп до Западна Европа. Те работят по маршрути на СОМАТ между България, Германия, Австрия, Италия, Франция и Близкия изток. Официално превозват товари, но неофициално кабината на камиона често се превръща в канал за западни стоки. Най-желани са оригиналните дънки на „Левис“, „Вранглер“ и „Лий“, които трудно се намират извън „Кореком“. Шофьорите ги продават чрез лични контакти и препоръки. По същия начин до България достигат западни плочи, аудиокасети, записи на поп и рок изпълнители, а по-късно и видеокасети с филми, концерти и музикални програми. Професията получава особен престиж, защото носи не само стоки, но и новини, мода, музика и образи от свят, който за мнозинството остава зад витрината на „Кореком“. След 1989 г. тази посредническа роля постепенно изчезва, тъй като западните стоки навлизат в обикновената търговия, но споменът за кабината, от която можеше да се появи чифт истински дънки или касета с неизвестен филм, остава ярък образ на дефицита през соца.