Идеята за създаване на нова мегаагенция, която да обедини информацията и функциите на различни държавни структури в сферата на пътната безопасност, отново постави темата в центъра на политическия дебат. Според Тенчо Тенев, дългогодишен служител в системата на МВР и бивш началник на КАТ – София, информацията за новата структура е противоречива и оставя много неясноти. Той предупреждава, че при подобна конструкция мнозина ще носят отговорност, но накрая никой няма да знае какъв е резултатът.

Тенев смята, че поредната заявка за подобряване на пътната безопасност е свързана най-вече със събиране на пари от глоби. По думите му през годините бюджетът се пълни от санкции, но средствата не стигат до реалната безопасност. Като пример той посочва пари от фонда за пътна безопасност, използвани за покупка на нови патрулки от елитна немска марка, вместо за много повече автомобили на по-ниска цена, с които да се задоволят нужди на цялата система на МВР.

Според него Националното тол управление събира такси и според логиката си по-скоро принадлежи към Министерството на финансите, а не трябва да бъде ръководен фактор в пътната безопасност. Министерството на финансите има интерес от събирането на глоби, такси и винетки, но това не решава проблема с безопасността.

Един от основните аргументи за новата мегаагенция е, че различните институции не обменят пълноценно данни и че полицаят например ще може през таблета си да вижда информация от различни агенции. Тенев обаче твърди, че такава интеграция отдавна е направена. Агенция „Митници“, МВР и тол системата вече си комуникират, а пътният полицай може да вижда снимки и други данни при проверка. Обменът на информация между различни държавни органи съществува от повече от година. Проблемът не е в липсата на данни, а в това законът да се прилага.

Той обръща внимание и на случая „Петрохан“, при който тол камерите са работили избирателно – един автомобил се засича на една камера, а друга не го вижда. Според него, когато има избирателно представяне на информация и възможност нещо да се скрие, нещата не са добре. Затова е важен въпросът защо се говори, че обменът тепърва ще се прави, след като той вече съществува.

Тенев поставя и въпроса за ролята на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в новата концепция. АПИ е стопанин на пътищата, публикува ежедневен бюлетин за пътната обстановка и следи инцидентите, а тази информация се използва от „Пътна полиция“ и Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. В новата мегаструктура не е ясно кой ще дава данните, кой ще ги анализира и каква ще е функцията на АПИ. Отделен съществен проблем е липсата на източник, който да предоставя 24 часа информация за пътната обстановка, което според него е и нарушение на европейски директиви.

По отношение на Министерството на транспорта и „Автомобилна администрация“ Тенев отбелязва, че там са били най-големите скандали. Министерството е било шапка на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, известна преди като ДАИ, свързана с технически прегледи, шофьорски книжки и рекет с камиони. Той изразява недоумение защо Министерството на транспорта става хъб за тези дейности. Ако целият контрол отиде в МВР, не е ясно какво ще работят над 800 души от Изпълнителната агенция и Националното тол управление, ще бъдат ли съкращавани или правени полицаи, кой ще плати и кой ще контролира товарния трафик.

Според него вече има Национален координационен център за безопасност на движението по пътищата, който извършва координация по републиканската пътна мрежа и обхваща различни министерства – на здравеопазването, регионалното развитие, транспорта и вътрешните работи. Създаването на нова мегаагенция би било дублираща структура. Тенев смята, че Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ трябва да бъде закрита, а не да се създава още една агенция, която ще харчи пари без ясен ефект. По думите му големите планове често се провалят поради дребнави интереси и намерения.

Той коментира и кадровата политика. Според него Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата е създадена по времето на Томислав Дончев, а ръководните кадри са свързани с ГЕРБ. Въпреки заявките за изчистване на олигархията, тези хора продължават да управляват агенцията.

В системата на МВР Тенев вижда сериозен кадрови проблем. Той отбелязва, че голяма част от ръководството на държавата идва от Пловдив – премиерът, началникът на кабинета, секретарят по сигурността, министърът на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР и председателят на комисията по вътрешен ред и сигурност. В същото време Пловдив е сочен за най-престъпния град в страната. Според него в МВР се назначават корумпирани служители, за които е доказано, че са нарушавали закона. Като пример той посочва назначаването на Николай Крушарски за началник на „Пътна полиция“. Тенев твърди, че неговият чичо – олигархът Христо Крушарски, е близък приятел на министър Иван Демерджиев, и че по време на предишно служебно правителство Демерджиев е прекратил дисциплинарна проверка срещу Николай Крушарски, обвинен в унищожаване на над 2000 клипа. Сега същият е назначен за началник на „Пътна полиция“ за цялата страна. Според Тенев това показва, че олигархията остава вътре в държавните структури.