Годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок ще бъдат доминирани от войната на САЩ и Израел срещу Иран, енергийния шок и рекордния публичен дълг. Форумът събира финансови министри, централни банкери и представители на международни институции, които ще обсъдят рисковете пред световния растеж при високи лихви и продължаваща инфлация. Срещите са от 12 до 18 октомври.

Конфликтът в Близкия изток навлиза в осмия си месец и се очаква да измести част от планираните разговори за икономическата политика. Според МВФ рязкото поскъпване на храните и енергията все по-често предизвиква кризи, които поддържат инфлационните очаквания високи, задълбочават бедността и застрашават икономическата стабилност.

Около 18 000 души са регистрирани за форума в Банкок – с 4000 повече спрямо последните срещи извън Вашингтон, проведени в Маракеш през октомври 2023 г. Събитието в Тайланд е първото извън американската столица за последните три години. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт няма да присъства и изпраща двама висши представители заради домашни ангажименти. Той ще пропусне и срещата на Г-20, която тази година се председателства от САЩ. Отсъствието му идва на фона на напрежението около войната с Иран, руската инвазия в Украйна и американските санкции срещу Международния наказателен съд.

Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш ще участва във форума. На 16 октомври той трябва да се включи в публичен разговор с управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева. Няколко финансови министри също ще отсъстват заради бюджетни процедури и избори, но Георгиева очаква повечето централни банкери да бъдат в Банкок.

Страните от Г-7 са се договорили да освободят 100 милиона барела дизел и суров петрол от аварийните си резерви. Мярката е предприета под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп, който настоява за по-ниски цени на горивата преди изборите през ноември. От началото на войната на 28 февруари са освободени над 1 милиард барела петрол, основно от търговски запаси на сушата. Представители на индустрията предупреждават, че количествата, достъпни за световния пазар, намаляват, което прави пазара по-уязвим и увеличава натиска върху цените.

МВФ запазва прогнозата си за около 3% ръст на световната икономика през 2026 г., но очаква понижения за някои държави, сред които Украйна и страни от Персийския залив, засегнати от ирански удари и рязко свиване на износа на енергия. Публичният дълг вече е на най-високото си равнище от Втората световна война насам и според МВФ ще надхвърли 100% от световния брутен вътрешен продукт преди 2030 г. Най-високи са съотношенията дълг към БВП в развитите икономики, начело със САЩ. Развиващите се и бедните държави обаче са по-уязвими заради изтичането на капитали към пазари с по-високи американски лихви, климатичните екстремни явления и ограничения достъп до инвестиции в изкуствен интелект.

Развиващите се страни трябва да изплатят около 400 милиарда долара на външни кредитори през 2026 г., а средно лихвените плащания вече надхвърлят 10% от приходите им. Допълнително напрежение създават новите препоръки на МВФ за кредитните програми – по-малко на брой, но по-дълбоки реформи като условие за финансиране. По-бедните държави се опасяват, че това ще доведе до болезнени мерки за икономии.