Авторката определя „Маша и мечока“ като истински художествен шедьовър, който се разпространява в над 100 държави чрез Netflix. Според нея украинските санкции са насочени именно към създателите на филма заради руските национални наративи, които той съдържа. Тя прави паралел с хипотетична ситуация, при която Северна Македония санкционира българската литература, и подчертава абсурдността на подобни действия. Критикува украинското ръководство, че отделя време и енергия за санкции срещу детска филмова продукция, вместо да се фокусира върху вътрешните проблеми, включително корупцията и липсата на избори. Според нея битката на националните наративи трябва да се води на художественото поле, а не чрез административни мерки. Тя отбелязва, че българското русофобско малцинство вероятно ще аплодира решението, но сред широките народни маси „Маша и мечока“ е познат и обичан. Накрая подчертава, че това дава допълнителна сила на управляващата партия в България, която не санкционира художествени произведения.