Мохандас Карамчанд Ганди е роден на 2 октомври 1869 г. в Порбандар, Гуджарат. По-късно светът го нарича Махатма – велика душа. Учи право в Лондон (1888–1891), а през 1893 г. заминава за Южна Африка като млад адвокат. Там се сблъсква с расовата дискриминация срещу индийските имигранти и развива идеята за сатяграха – съпротива, основана на истината, моралната устойчивост и отказа от насилие.

След завръщането си в Индия през 1915 г. Ганди се превръща в един от водещите лидери срещу британското управление. Вместо въоръжено въстание той избира бойкот, гражданско неподчинение, стачки, походи и отказ от сътрудничество с колониалната власт. Най-известният епизод е Походът на солта през 1930 г. На 12 март Ганди повежда последователи от ашрама Сабермати към Данди. След близо 386 километра те стигат до морето и сами произвеждат сол, нарушавайки британския монопол. Жестът превръща данъка върху солта в символ на колониалното потисничество и води до арести на десетки хиляди.

През 1942 г. Индийският национален конгрес приема призива Напуснете Индия. Британските власти отговарят с масови арести, включително на Ганди и други лидери. Това е последната голяма национална кампания преди независимостта.

Индия обявява независимост на 15 август 1947 г., но разделянето и създаването на Пакистан са съпроводени с тежко междуобщностно насилие. В този ден Ганди не участва в тържествата. Той е в Калкута, където пости, моли се и призовава индуисти и мюсюлмани да спрат нападенията. За него политическата свобода няма смисъл без религиозна търпимост и човешко достойнство.

На 30 януари 1948 г. Ганди е застрелян в Ню Делхи. Смъртта му идва само месеци след независимостта, но идеите му продължават да влияят върху движенията за граждански права и социална промяна по света. Номиниран е пет пъти за Нобелова награда за мир – през 1937, 1938, 1939, 1947 и 1948 г., но не става лауреат. През 1948 г. наградата не е присъдена, след като той е убит преди приключването на номинациите. В Индия го почитат като Баща на нацията, макар да няма официален акт за това звание. То остава обществено признание за ролята му в освобождаването на страната и за опита му да превърне морала в политическа сила.