Паралелна власт, вкоренена в слабостта на държавата

В Южна Италия мафията не е само сбор от престъпни групи. Повече от век тя изгражда система, която предлага защита срещу заплащане, посредничи за работа, решава спорове и контролира достъпа до земя, пазари и обществени поръчки. Там, където държавата присъства непостоянно или е възприемана като чужда, мафиотската власт се стреми да изглежда като местен ред.

Коза ностра в Сицилия, Камората в Кампания и „Ндрангетата“ в Калабрия се оформят в различни части на Юга. Четвъртата голяма организация – Сакра корона унита – се появява в Пулия в началото на 80-те години на XX век. Те не са една и съща структура, но използват сходни механизми: рекет, контрабанда, насилие, политически връзки и контрол върху законната икономика.

Посредници вместо отсъстваща държава

След създаването на Кралство Италия през 1861 г. новата държава трудно налага властта си в много райони на Южна Италия. Местни земевладелци, посредници и въоръжени групи постепенно запълват тази празнина. Те събират информация, налагат решения и осигуряват контрол над територията, като често се свързват с местната политика.

Обяснението, че мафията е просто продукт на бедността или на някаква южняшка менталност, не издържа на историческите факти. Изследователят Исаия Салес пише, че проблемът не произлиза от предполагаема специфична менталност на южните жители. Според него ключът е в начина, по който политическата власт интегрира местни силови посредници, вместо да ги отстрани.

През XX век мафиотският контрол се разраства около пристанища, селско стопанство, строителство и обществени поръчки. След Втората световна война възстановяването и инфраструктурните проекти създават огромни финансови потоци. В тях мафията търси своя дял чрез заплахи, подкупи и контрол над подизпълнители.

От Юга към богатия Север

През 60-те и 70-те години престъпните организации следват миграционните маршрути на милиони южняци към Ломбардия, Пиемонт, Венето и Емилия-Романя. Първоначално влиянието се разпространява чрез изнудване, нелегален труд и търговия с наркотици. По-късно мафиотските групи откриват нещо по-доходно от открития рекет – възможността да инвестират незаконните си печалби в легални фирми.

Богатият Север предлага това, което Югът няма в същия мащаб: развито производство, строителен сектор, транспорт, туризъм, банки и големи пазари. Според проучване на Банката на Италия мафиотските организации използват подставени лица и фиктивни сделки, за да вкарват незаконни средства в законната икономика. Така престъпната власт се превръща в собственик, кредитор, работодател и партньор.

Това променя и облика на мафията. На Юг тя по-често се вижда чрез насилие и открит контрол над територията. На Север проникването е по-дискретно – чрез фирми, обществени поръчки, строителство, ресторанти, отпадъци и туристически услуги. През 2024 г. италианската Дирекция за разследване на мафията предупреждава, че престъпните групи вече не могат да бъдат разглеждани само като южняшки феномен.

Икономическата сметка за паралелната Италия

Мащабът на влиянието личи и от местното управление. Между 1991 и 2022 г. са разпуснати 267 общински администрации заради мафиотско проникване, като 89 процента от решенията са в Кампания, Калабрия и Сицилия. В Южна Италия засегнатото население достига около 32,8 процента.

Цената се плаща чрез по-слаба конкуренция, по-малко инвестиции и зависимост от нелегални посредници. Изследване, публикувано през 2024 г. в American Economic Review, установява, че след разпускането на проникнати от мафията общински съвети се увеличават заетостта, броят на фирмите и цените на индустриалните имоти.

Мафията обаче не остава в миналото. По оценка на института Демоскопика проникването в туристическата икономика носи на организираната престъпност около 3,3 млрд. евро годишно. „Ндрангетата“ е посочена като най-печелившата организация в сектора с около 1,65 млрд. евро.

Така „Италията на мафията“ не е отделна държава, а паралелна система вътре в държавата. Тя започва на Юг, използва слабостите на бедните райони, а после се пренася там, където има повече капитал. Разликата между Южна и Северна Италия остава реална, но мафията отдавна не е само нейният южен симптом.