В студен и тъмен район на Млечния път, известен като Облака на дракона, астрономите са изследвали с безпрецедентна точност обект, наречен „драконово яйце“. Той се намира на около 16 300 светлинни години от Земята и може да показва един от най-ранните етапи от раждането на масивна звезда.

С радиотелескопи в пустинята Атакама международен екип е наблюдавал ядрото C2c1a с много висока разделителна способност — до мащаби от около 175 до 400 астрономически единици. Оказва се, че структурата е по-сложна от очакваното: различават се шест компонента, но най-яркият, C2c1a(a), остава компактен дори при максималната разделителна способност. Радиусът му е оценен на едва около 87 астрономически единици.

Масата на това ядро остава несигурна. В зависимост от температурата на праха оценките варират от около 2 до 30 слънчеви маси. Плътността във вътрешността е екстремна — според изчисленията надхвърля един милиард молекули водород на кубичен сантиметър. Около компактния център има огромен студен резервоар от газ и прах с маса около 110 слънчеви маси и размер приблизително 10 000 астрономически единици. Именно от този материал бъдещата звезда би могла да натрупа значителна част от масата си.

Учените търсят признаци, че в центъра вече има протозвезда, но резултатите са двусмислени. Не са открити силните молекулярни сигнали, характерни за горещи ядра около млади масивни звезди, нито убедителен високоскоростен поток от газ, който да е свързан с C2c1a(a). В същото време центърът не е напълно „мъртъв“: яркостната му температура достига около 40 келвина при около 10 келвина в околния газ. Това подсказва силен температурен градиент и оставя възможността вътре вече да се заражда изключително млада протозвезда.

Затова обектът не се определя като новородена масивна звезда. По-предпазливото заключение е, че се наблюдава изключително компактно ядро, което може да е най-ранната фаза на централен протозвезден зародиш. Находката е ценна за един от големите нерешени въпроси в звездната астрономия: как се раждат най-масивните звезди. Един модел предполага първоначално голямо и плътно предзвездно ядро, което колабира, докато конкурентни сценарии допускат малък зародиш, който постоянно привлича материал от околната среда. Масивните предзвездни ядра се намират трудно, а част от кандидатите по-късно показват признаци за вече съществуващи протозвезди или маса, силно зависима от температурните оценки. C2c1a е част от този продължаващ спор. Обектът е известен от години; по-ранни наблюдения разделят структурата C2c1 на две ядра, C2c1a и C2c1b, и посочват по-масивното C2c1a като обещаващ кандидат за масивно предзвездно ядро. Новите наблюдения надникват още по-дълбоко в него. Макар „драконовото яйце“ да не дава окончателен отговор, то предлага рядка възможност процесът да бъде наблюдаван почти от самото му начало.