Ранни години и първите пътувания

Марко Поло е роден на 15 септември 1254 г. във Венеция. Още същата година баща му Николо Поло и чичо му Матео започват 15-годишно пътешествие. Те преминават през Задкаспийските степи, покрай планините Тяншан, и достигат до Шанду – столицата на великия монголски хан Кубилай. Ханът ги приема радушно. През 1269 г. двамата братя се завръщат във Венеция с богати дарове.

По Пътя на коприната към Китай

През есента на 1271 г. Николо и Матео предприемат ново пътуване в Азия – като търговци и посланици. С тях тръгва и вече 17-годишният Марко. От Акка в Палестина те се движат на юг, пресичат Мала Азия и Арменската планинска земя, навлизат в Кюрдистан и по река Тигър стигат до Басра. След това поемат на север към персийския Тебриз, а после пресичат Иран през Керман до Ормуз. Понеже не успяват да достигнат Китай по море през Индия, предприемат тежък преход през пустинята Деще Лут до Кайен. Оттам през Херат и Балх продължават на изток покрай южните склонове на Хиндукуш и стигат до Памир. Завиват на североизток, спускат се в оазиса Кашгар, заобикалят от юг пустинята Такламакан и се движат покрай северозападните части на Тибет – от оазис до оазис – до долното течение на река Черчен. Пътят им минава през пустинята Кумтаг, достига до река Сулехъ, а след това до Ганчжоу, където по неясни причини остават цяла година. От Ганчжоу венецианците пътуват на югоизток до Синин и по течението на Хуанхъ през 1275 г. пристигат в Пекин – столицата на Великия монголски хан Ханбалик.

При Кубилай хан

В Китай Марко Поло бързо научава китайски, тюркски и монголски език. Императорът го харесва и започва да го изпраща на различни мисии като свой специален пратеник. За разлика от другите чиновници, Марко умее да забелязва детайлите в традициите и разнообразието в бита на местните хора. Връщайки се при императора, той разказва всичко, което е видял. Затова Кубилай все по-често му поверява задачи, а Марко получава все по-важни мисии. Той живее в Китай общо 17 години. Изпращан е на много места и дори от името на императора посещава страни в Южна Азия. Три години работи и като местен управител в град Ян Джоу, провинция Дзян Су.

Завръщане и плен

С времето тримата европейци започват да тъгуват за дома. Те нееднократно молят императора да ги освободи, но той има нужда от тях и не ги пуска. През 1292 г. на тримата венецианци е заповядано да придружават две принцеси – китайска и монголска – до Персия, където ще се омъжат за илхана в столицата Тебриз. По вода те пътуват край полуостров Индокитай, островите Ява, Суматра и Цейлон и през 1294 г. достигат Персия, където благополучно предават принцесите. Оттам през Армения и Трапезунд през 1295 г. се прибират във Венеция след 24-годишно отсъствие.

Завръщането им изненадва венецианците, които вече не допускат, че тримата са живи. Марко Поло е напуснал родния си град едва на 17 години, а се прибира като 40-годишен мъж. Виждайки донесените бижута и коприна, венецианците започват да го наричат „Милионера Марко“. Той се чувства чужд в своя град и през 1296 г. отново се отправя на търговско плаване.

Едва излязъл в морето, галерата на Поло е нападната от генуезците – по това време Венеция и Генуа водят война за морско надмощие. Марко попада в плен и е затворен в Генуа до 1299 г. Въпреки че е пленник, хората идват при него, за да чуят за необикновения му живот в Китай.

Книгата и последните години

В затвора има затворник от Пиза – Рустичано или Рустичело – който пише рицарски романи. Самият Марко Поло е неграмотен, затова Рустичано записва всичко, което пътешественикът му разказва. По-късно издава „Пътешествията на Марко Поло“ или „Милионът“, която става световноизвестна книга. В нея подробно се разказва за впечатленията на Марко Поло от китайските градове като Янджоу, Суджоу, Ханджоу и други, както и за разцвета на Китай.

След издаването на книгата през 1299 г. Марко Поло е освободен и се връща във Венеция. Той се жени за жена от знатен венециански род и от този брак му се раждат три дъщери – две от тях са омъжени за търговци от Далмация, което потвърждава хипотезата за неговия хърватски произход. Домът му е на ъгъла на улиците Rio di San Giovanni Crisostomo и Rio di San Lio.

Марко Поло умира на 8 януари 1324 г. в родния си град Венеция и е погребан в църквата „Сан Лоренцо“. През 1596 г. домът му – където според преданията се съхранявали донесените от Китай вещи – изгаря в пожар. Църквата „Сан Лоренцо“ е съборена през XIX век.

Наследство

Неговото име носят хребет Марко Поло (Бокалъктаг) в планината Кунлун в Китай, както и вид планински овен от този район. През 1851 г. корабът „Марко Поло“, наречен в чест на изследователя, става първият кораб, обиколил света за по-малко от 6 месеца. Летището във Венеция също носи неговото име. Телевизионният сериал „Марко Поло“ от 1982 г. става носител на награда Еми.